Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2015 19:02 - Батулия - върховете Джуренец, Високата чукла, Рединска китка - Своге
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 3098 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Намислих този последен "епизод" от раннолетния ми "сезон" около Искърския пролом, гледайки картата на Западна Стара планина. Впоследствие маршрутът се оказа пълен с изненади, но за късмет този път не бях сама, така че изобщо не ми мигна окото :)
Идеята бе да тръгнем отново от Батулия, но този път покрай Кръстешката река, да се качим на Високата чукла и оттам да хванем на запад, по билото южно от Лесков дол и да слезем към Своге. Поради грешка в навигацията като бонус изкачихме и връх Джуренец. Като последовател на мечопуховската философия, това още повече увеличи възтогра ми!
И така, на 5 юли тръгнахме трима: аз, Юри и Сашо, с влака до Реброво и после - с маршрутката до Батулия. В 9:40 ч. стартирахме по пътя вляво от партизанския паметник. След 12 мин. вляво се показа голямата площадка с паметника на майор Томпсън (в момента само с постамент) и хубава чешма.

image

Продължихме напред (на север), трасето изглеждаше малко като лунен пейзъж...

image

Скоро пътят започна да изчезва в коритото на реката и да се появява пак на десния й бряг през няколко десетки метра. Тъй като водата не беше много, слизахме, минавахме през камънака и се качвахме обратно без особен проблем.

image

В 10:05 подминахме мост с отбивка на пътя вдясно, а нашият стана съвсем мижав. В 10:20 ч. подминахме още една чешмичка, с обрасли пейки и масичка до нея.

image

Цялото слизане до коритото и качване обратно на пътя ни отне малко от скоростта, но се минаваше без проблем. След около час (11:20) подминахме отбивка вдясно, с табела, на която може би е пишело "Марина мъртвина":

image

По-нататък по нашето трасе се появиха знаци, че пътят е затворен...

image

Ние обаче си продължихме. След 12 ч. се наложи да се проврем през серия паднали на пътя високи дървета:

image

image

На долната снимка се вижда как пътят се появява отново до коритото на реката (горе вдясно):

image

Към 12:18 ч. подминахме много стара къща...

image

Нататък пътят вече се изкачи високо на левия бряг на реката и ходенето по коритото приключи.

image

Малко преди 13 ч. стигнахме до кръстопът: трябваше да продължим нагоре към билото, но пътят там ставаше много обрасъл. Широк горски път идваше отдясно наляво. Наляво предполагах, че е връх Кръстец, а надясно - Джуренец. Gps-ът на този етап взе да бърка посоките, пречеше му високата гора. Реших да хванем надясно, но след няколко минути установихме, че слизаме. Докато се съберем, за да решим дали да се връщаме, стигнахме друг разклон и хванахме от него път право нагоре по реброто на Джуренец:

image

На открито машинката "проработи" отново и видях, че правим по-голяма обиколка, отколкото си мислех.

image

След 40 минути геройко изкачване, в 13:50 ч., за моя най-голяма радост, стъпихме на връх Джуренец (1397 м):

image

Ето ме и мен на върха, с връх Чукава зад гърба ми:

image

И малко гледки от Джуренец - на юг:

image

На изток - връх Чукава, първенецът на Голема планина:

image

И по-назад - масивът на Мургаш:

image

Без да се бавим, слязохме на разклона на главния билен път и хванахме негоре към Високата чукла:

image

Това е долът на юг от чуклата, по който трябваше да излезем, ако на разклона бяхме продължили направо. Така и не разбрах дали е проходим...

image

Вдясно пред нас се показа Лесковият дол и извисяващият се над него връх Издремец:

image

А по-назад вдясно - Ржана планина, с голямата Козница:

image

Към 14:30 бяхме на Виоската чукла. Компанията ми не искаше да позира за снимка...

image

Въпреки закъснението смятах, че имаме достатъчно време да минем останалия маршрут. Нали затова бях избрала дълъг ден и връщане с късен влак. След Високата чукла подсякохме Бранската чукла и направихме почивка за обяд под сянката на една бука. Към 15:10 ч. продължихме напред, подминавайки разклона за Кръстец, после спускайки доста стръмно през гората. С едно леко изкачване излязохме в махалата Преслап, където отново имаше хубави гледки във всички посоки:

image

image

image

Там има и параклис "Св. Мария Магдалина", но е в частен двор...

image

Още един поглед към пръснатите къщи по склона на юг от нас:

image

Любимият ми вид пътища: по било, по равно и с гледки :)

image

И може би последен поглед назад, към Козница:

image

Около 16 ч. поехме на последното леко изкачване към вр. Рединска китка:

image

Поглед назад към Издремец, извисяващ се величествено отляво на Лесков дол:

image

Към 16:30 стигнахме разклона за Рединска китка и оттам се отбихме за 15-ина минути до самата нея. Китката, това са няколко много високи дъба:
image

Освен великолепните дървета и този стар оброчен кръст в къпинака, на мястото явно в момента се строят дървени навеси...

image

Като се върнахме на нашия път, направихме още една малка почивка и към 17 ч. продължихме с голямото слизане. На поляните край пътя огромни китки равнец като че ли се опитваха да съперничат на дървесните!

image

image

Срещу нас вляво стърчеше връх Могилата от Малата планина, с двете антени:

image

А вдясно в маранята се извисяваше планината Понор:

image

Подминахме някакви стари антени...

image

И заслизахме към вр. Могилата, последен на нашето било:

image

Край него има два нови кръста и няколко маси с пейки под буките...

image

image

Успяхме да хванем пряката пътека вляво от масите за пикник и се заспускахме стръмно надолу - през поляни, гора, обрасли дворове... Пред нас се показа и река Искър:

image

image

Към 18:15 ч. стръмното сюркане през махала Текьова нива приключи на шосето, точно при пътната табела за град Своге. Тръгнахме на север, подминахме ВЕЦ Прокопаник и отбивката от Лесков дол. Питахме първите хора, които видяхме, как да идем до спирка Орлин и се оказа, че е трябвало да минем по бента на ВЕЦ-а. Тъй като искахме да минем и през някакъв магазин, накрая изтрамбовахме шосего до центъра на Своге. Жегата през последните часове ни беше поизпила, водата ни беше свършила (чешма не видях никъде следобеда, може би трябваше да си изпрося от някой двор в махалата Преслап). В 19:05 стигнахме гарата, вече заредени с вода и с бира, и зачакахме влака в 20 ч. за София. Настъпилите най-сетне юлски жеги определено не са най-подходящи за тези части на планината, но отново се прибрах доволна - за мен всяка частица новопридобит опит е особено ценна.




Гласувай:
4
0



1. planinitenabulgaria - Здраво напредваш в материята "Софийски Балкан".
08.07.2015 21:37
За съжаление пътят за с. Кръстец миналото лято го отнесе наводнение, причинено от сечта на гората. Сега се ползва високия път от разклонението още в с. Реброво, който води на високите махали и след тях на с. Кръстец.
Ще Ви предложа един много красив преход от с. Бакьово. Тръгва се по долината на р. Елешница и в дясно се поема към Локорския връх. Има и друго отклонение за вр. Драгуната. Ако се пропусне разклонението долу при рекаата и се продължи се стигаа до друг бисер, старият път от Ябланица за с. Локорско.
Софийският Балкан - Голема и Мала планина - е по-голям по площ от Витоша и много по-заплетен. Но да се ходи сред тези безкрайни ридове и деретини си заслужава.
Радвам се, че сте били и на оброка на Рединската китка, а после на новия в началото на рида Редина.
Коста
цитирай
2. rumyeah - Благодаря, Коста,
09.07.2015 11:11
Вярно казват, че апетитът идвал с яденето. Ще гледам да се възползам от препоръките ти :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 628910
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 526
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31