От две години се канех да разгледам водопадите на Бовската река - след като прочетох в нета, че има маркирана кръгова пътека. Най-сетне успях тази (Томина) неделя - 19 април 2015. Поканих цялата група (Планински звън), но тъй като в събота времето се поразвали, дойдоха само три дами. И така, в дъждовното софийско утро четирите хванахме влака в 8:35 ч. Като пристигнахме на гара Бов, обаче, вече грееше слънце! След едно бързо кафе, към 10 ч. се отправихме към стадиона.

Пред него има и карта, и кол с указателни табели - заобиколихме го откъм скалите, следвайки старателно наслаганата зелена маркировка. Пътеката ни поведе срещу течението на Бовската река - това е поглед назад към стадиона:



В началото реката се пресича два пъти по мостчета като това:





По-нататък се върви около час по десния й бряг, а многобройните й прагчета непрекъснато мамят погледите:











На няколко места по маршрута има и масички с пейки...





Към 11:20 ч. стигнахме мястото, където реката се пресича без мостче и тъй като в момента водите бяха доста буйни, преминаването по нахвърляните клони ни отне известно време...



Пътеката след това се изкачва над левия бряг на Бовската река, където се открива хубава панорама към Понор планина на запад:



После отново минахме през гората (където срещнахме този приятел):



И отново се спуснахме и пресякохме реката:



После, следвайки зелената боичка, се изкачихме на поляните, където вече видяхме големия Бовски водопад:



Маркираната пътека завива и изкачва склона вляво от водопада, но ние първо се отбихме до него, разбира се:



Към 12 ч. бяхме пред Бовския водопад:



Ето и моята компания край водните пръски:



Вляво от големия има още един, по-малък водопад, на приток на Бовската река:



Като се върнахме на маркираната пътека, тя зави малко преди втория водопад към скалите вляво, където ни очакваше атракцията, дала името на нашия маршрут ("камико"):



Поглед назад към по-малкия водопад:



Моята компания на фона на Бовския водопад:



Вече сме под "Камината":



Поглед "иззад Камината" към горната част на водопада. По-късно минахме точно по улицата над него и зад бялата къща отстрани:



До "Камината" също има кът за почивка и там се разположихме за обяд - с гледки!

Потеглихме след близо час (в 13:20 ч.) - пътеката качва още няколко метра и излиза на улица в село Бов, където за наше удобство имаше и чешма. Следваше резкият десен завой на пътеката, при който първо пресякохме рекичката на по-малкия водопад, а вдясно ни се откриха гледки към долината на Бовската река и околните планински тераси, със свежо зелени полянки и пасящи животни между цъфтящите дръвчета...





След това минахме точно над големия водопад (спускащ се зад перилата на снимката) - отсреща са скалите, край които обядвахме:



За последно днес пресякохме Бовската река по мостчето на улица Водопада:



Нататък маркировката ни поведе по широк път през гората, с още няколко чешмички край него - към 13:45 минахме край оброчния кръст "Св. Дух", с маси и пейки с навес:



Последва спускане - село Бов остана вдясно зад нас:



По-надолу отново имаше гледки към Понор планина и гара Бов:



На поляните там също имаше кът за отдих; по-нататък спускането продължи през гората и към 14:15 ч стигнахме до останките от манастира "Св. Архангел Михаил":





След още 15 мин. спускане през гората излязохме на широкия път покрай река Трескавец, където отново завихме надясно и след още 15 мин. видяхме нашата изходна точка - стадиона:



Цялата обиколка ни отне малко под 5 часа (в които влиза и дългата почивка за обяд) и тъй като не бързахме да се прибираме, пресякохме река Трескавец по едно мостче и се разположихме на поляните за слънчеви бани. След около час се отправихме към гарата за по бира и после взехме влака за София в 17:30, извънредно доволни от всичко видяно и преживяно...

може да оцени красотата на тази разходка. Не успях да те заведа аз там, но ще те заведа другаде. Само тези неотложни задачи, които ми се стовариха да попреминат.
Съвсем наскоро и аз публикувах постинг от тези места. Дано да сте минали долу от шосето на път за водопадите, после да се изкачите до левия и след това покрай скалата със специфичното име, която я има на снимка да сте излезли в селото.
Остава още един страхотен маршрут от Бов, през Бовско Луково до Лакантник, но трябва да попремине калта.