Постинг
26.11.2014 20:30 -
До два върха в Софийската планина
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 8316 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2015 15:43
Прочетен: 8316 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 07.09.2015 15:43
Съботен излет от Луково до Локорско, през Голата глава и Драгуната (22.11.2014).
Това е един от любимите маршрути на Коста - бях чела постингите му за тези места, но нито можех да си го представя в цялост, нито смеех да тръгна да го изследвам сама. За мой късмет, той отново се натовари със задачата да ме води - може би за Големата планина си трябваше и голям Човек като него :) Безкрайно съм му благодарна за всички напътствия, теоретически и практически!
Времето бе тихо и хладно, но доста мрачно, пътищата - кални, а голяма част от старопланинските върхове - скрити под облаците. Но така се радвах, че отново ще се потопя в любимия балкан - и то по нови за мен пътища! Въпреки че снимките излязоха доста безцветни и неспособни да предадат настроението ми, все пак реших да ги подредя тук.
Събрахме се петима - с три мои приятелки - и хванахме сутрешния влак до Луково. Към 9 ч. слязохме там, някои пиха кафе и поехме по улицата напред (на север) до ето тази чешма:
При чешмата се отклонихме надясно. Ето компанията ми:
След няколко завоя къщите свършиха; нашият път изви наляво и нагоре през гората, а надясно бе отклонението за махалата Турска могила. Изкачвахме се плавно към билото, подминавайки тук-там вили и кошари, някои изоставени. Тревата бе още доста зелена...
Макар че някои голи и болни дървета внасяха нотка тревожност в пейзажа...
След час и половина подминахме крайпътна чешма, а след още 20-ина минути излязохме на главния билен път и завихме надясно (на изток) по него.
Поглед назад към Малата планина, където бях миналата неделя - връх Могилата е този вдясно, но на снимката ми дори не личат двете му антени!
Билният път пред нас!
В 11:10 ч. стъпихме на обгледния връх Гола глава:
За съжаление нашият хоризонт бе доста свит поради облаците! Това посещение ми беше за запомняне на маршрута, а за наслаждаване на гледките ще трябва да отида пак, при по-добра видимост!
Поглед на изток към следващия връх, където сме се запътили: Драгуната:
Билото на юг от връх Голата глава:
Продължихме напред, слязохме от върха и подминахме един разклон надясно, слизащ пак към Турската могила. Нашият път навлезе в борова гора, имаше дори билна маркировка тук-там:
Билото там прави много кръшни извивки, та докато стигнем втората цел извървяхме доста къдрава дъга - на долната снимка Драгуната отново е точно пред нас:
Докато се въртяхме, минахме покрай един от реперите на Коста - Виши камък:
На този разклон ловците бяха вързали жълта лента - надясно се слиза от планината, наляво се продължава по билото. Коста рече, че това е първият разклон за Подгумер, но след време минах по него и вървейки вси по главния път, след два часа и нещо се озовах в кв. Изгрев на Нови Искър :)
На третия разклон за Подгумер имаше доста боички и табели, макар и с изличени надписи...
Ние си продължихме напред по билния път...
Съвсем скоро след последния споменат разклон връх Драгуната се изправи пред нас и напуснахме пътя, за да го изкачим по тясна мотористка пътека...
Малко преди 13:30 ч. стъпихме на скаличките на връх Драгуната. Поглед на изток, към Мургаш, който се крие под облаците...
Поглед назад към вр. Голата глава, откъдето идем:
Обядвахме под тези две дървета, малко под върха:
Компанията ми не се е строила за снимка...
След почивката продължихме напред. На хоризонта пред нас вдясно се виждаха комините на Кремиковци, но отново не излязоха на снимките. А край пътя в гората и през запустелите пасища се беше наредила да варди цяла ловна дружина...
На долната снимка сме на разклона за третия планиран връх, Локорския - но поради лекото закъснение и липсата на видимост Коста реши да го пропуснем:
Някъде около 15 ч. минахме покрай любимите на Коста дъб и бука с долепени корени - борят ли се, подпират ли се - те си знаят :)
След това подминахме ловния заслон над Локорско и продължихме да слизаме към селото - от един момент нататък се появи зелена маркировка, която вече ми беше позната...
Пътеката в червената почва (и камъни на места) слиза покрай Локорската река - има и такава интересна "маркировка" край нея:
На центъра на Локорско бяхме към 16:45 ч. - малко по-късничко, отколкото водачът ни бе планирал, но достатъчно рано, за да се приберем вкъщи навреме :)
П.П. По-късно минавах няколко пъти по тези места и според всички карти, с които си помагах, вр. Драгуната всъщност е Дебели дел, а Локорският е Драгуната (Драгоната), но в това описание съм запазила имената според Коста :)
Това е един от любимите маршрути на Коста - бях чела постингите му за тези места, но нито можех да си го представя в цялост, нито смеех да тръгна да го изследвам сама. За мой късмет, той отново се натовари със задачата да ме води - може би за Големата планина си трябваше и голям Човек като него :) Безкрайно съм му благодарна за всички напътствия, теоретически и практически!
Времето бе тихо и хладно, но доста мрачно, пътищата - кални, а голяма част от старопланинските върхове - скрити под облаците. Но така се радвах, че отново ще се потопя в любимия балкан - и то по нови за мен пътища! Въпреки че снимките излязоха доста безцветни и неспособни да предадат настроението ми, все пак реших да ги подредя тук.
Събрахме се петима - с три мои приятелки - и хванахме сутрешния влак до Луково. Към 9 ч. слязохме там, някои пиха кафе и поехме по улицата напред (на север) до ето тази чешма:
При чешмата се отклонихме надясно. Ето компанията ми:
След няколко завоя къщите свършиха; нашият път изви наляво и нагоре през гората, а надясно бе отклонението за махалата Турска могила. Изкачвахме се плавно към билото, подминавайки тук-там вили и кошари, някои изоставени. Тревата бе още доста зелена...
Макар че някои голи и болни дървета внасяха нотка тревожност в пейзажа...
След час и половина подминахме крайпътна чешма, а след още 20-ина минути излязохме на главния билен път и завихме надясно (на изток) по него.
Поглед назад към Малата планина, където бях миналата неделя - връх Могилата е този вдясно, но на снимката ми дори не личат двете му антени!
Билният път пред нас!
В 11:10 ч. стъпихме на обгледния връх Гола глава:
За съжаление нашият хоризонт бе доста свит поради облаците! Това посещение ми беше за запомняне на маршрута, а за наслаждаване на гледките ще трябва да отида пак, при по-добра видимост!
Поглед на изток към следващия връх, където сме се запътили: Драгуната:
Билото на юг от връх Голата глава:
Продължихме напред, слязохме от върха и подминахме един разклон надясно, слизащ пак към Турската могила. Нашият път навлезе в борова гора, имаше дори билна маркировка тук-там:
Билото там прави много кръшни извивки, та докато стигнем втората цел извървяхме доста къдрава дъга - на долната снимка Драгуната отново е точно пред нас:
Докато се въртяхме, минахме покрай един от реперите на Коста - Виши камък:
На този разклон ловците бяха вързали жълта лента - надясно се слиза от планината, наляво се продължава по билото. Коста рече, че това е първият разклон за Подгумер, но след време минах по него и вървейки вси по главния път, след два часа и нещо се озовах в кв. Изгрев на Нови Искър :)
На третия разклон за Подгумер имаше доста боички и табели, макар и с изличени надписи...
Ние си продължихме напред по билния път...
Съвсем скоро след последния споменат разклон връх Драгуната се изправи пред нас и напуснахме пътя, за да го изкачим по тясна мотористка пътека...
Малко преди 13:30 ч. стъпихме на скаличките на връх Драгуната. Поглед на изток, към Мургаш, който се крие под облаците...
Поглед назад към вр. Голата глава, откъдето идем:
Обядвахме под тези две дървета, малко под върха:
Компанията ми не се е строила за снимка...
След почивката продължихме напред. На хоризонта пред нас вдясно се виждаха комините на Кремиковци, но отново не излязоха на снимките. А край пътя в гората и през запустелите пасища се беше наредила да варди цяла ловна дружина...
На долната снимка сме на разклона за третия планиран връх, Локорския - но поради лекото закъснение и липсата на видимост Коста реши да го пропуснем:
Някъде около 15 ч. минахме покрай любимите на Коста дъб и бука с долепени корени - борят ли се, подпират ли се - те си знаят :)
След това подминахме ловния заслон над Локорско и продължихме да слизаме към селото - от един момент нататък се появи зелена маркировка, която вече ми беше позната...
Пътеката в червената почва (и камъни на места) слиза покрай Локорската река - има и такава интересна "маркировка" край нея:
На центъра на Локорско бяхме към 16:45 ч. - малко по-късничко, отколкото водачът ни бе планирал, но достатъчно рано, за да се приберем вкъщи навреме :)
П.П. По-късно минавах няколко пъти по тези места и според всички карти, с които си помагах, вр. Драгуната всъщност е Дебели дел, а Локорският е Драгуната (Драгоната), но в това описание съм запазила имената според Коста :)
1.
planinitenabulgaria -
Не ме възхвалявай, защото ще заменя планината с чалга и бира!
09.12.2014 10:54
09.12.2014 10:54
Ако обаче напишеш в постинг, че си преминала в мъгла разстоянието от Двете ряки до Кремиковци без да се загубиш, пресичайки две планини, никой няма да Ти повярва.
цитирай