Този излет, организиран от фейсбук групата Козница, се проведе в неделя, 16.11.2014. За моя радост, този път успях да се присъединя и аз! След дъждовете прогнозата бе за слънчево време в планините, но уви, не се оправда. Остана си преобладаващо мрачно през целия ден, но поне температурите се запазиха есенни. И само за кратко ни духа вятър, който изстудяваше телата и насочваше мислите не към пейзажа, а към разни загряващи питиета :)
Събрахме се 19 души на централна жп гара за влака в 8:15 ч. за Владо Тричков. Скоро пристигнахме и след като някои се опаковаха с гети, потеглихме нагоре по улиците №3 и №2, радвайки се на хризантемите в дворчетата и плахо заглеждайки се в мъгливите планински ридове наоколо...



Около 9 ч. се изчакахме пред магазина на ъгъла на улица №2 и централната улица №1, продължихме малко на север по №1, след което завихме наляво (на запад) и започнахме да се изкачваме на излизане от селото. В един от дворовете всички се възхитиха на тази детска къщичка:


Набирайки височина, къщите останаха под нас...




На един завой на пътя се изчаквахме...


... като за моя изненада някои успяха да полегнат през това време :)




След около 1:20 ч. излязохме от боровата гора и поспряхме за първите панорамни гледки към Искърското дефиле. Уви, отсреща (на изток) Големата планина бе полузагърната в мъгли...




Вдясно пред нас бе дневната цел - връх Могилата, с двете високи антени (едвам личащи на снимките ни):


След още малко плавно изкачване се отклонихме от главния път надясно и скоро стигнахме оброчището "Св. Илия"




Продължихме по черния път през боровата гора до вр. Могилата (1084 м) - качването ни отне общо 2:20 ч:



За съжаление гледките от върха се оказаха още по-мъгливи...



Без да се помайваме, се върнахме назад до мястото на оброка и там се разположихме на завет да обядваме:



Последни гледки от мястото на оброчния кръст "Св. Илия":


Към 12:10 ч. продължихме надолу до основния път, от който бяхме завили към върха, и продължихме нагоре по него - още един поглед в посока на Искърското дефиле:


Скоро подминахме новия оброчен кръст "Св. Йеремия":



След откритото било повървяхме малко и през гора и излязохме на поляни, където срещнахме овчар със стадото си:



Животинките се превърнаха в особено ценени фотомодели:



Там направихме 10-минутна почивка, около 13:30 ч. Ето част от групата, на фона на вр. Могилата (вече бяхме на запад от него):





Оттам насетне отново вървяхме през гора, а аз се отказах да помня множеството разклонения на пътя...



На кръстопътя, наречен от нас "петте кьошета", уверено завихме надясно - идеята бе да слезем в Церецел и оттам да вървим към гара Томпсън.



Оказа се обаче, че разклоненията са били повече, отколкото всеки от нас е преброил, и се озовахме от другата страна на билото - разбрахме това чак като слязохме долу и пътят започна да пресича многократно познатата ми Кътинска река:



Въпреки промяната на крайната точка, бяхме доволни, защото Кътина ни беше дори по-удобна за прибиране в София. Потвърдихме известната максима: "Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде" :)



След като успешно преджапахме реката поне 8 пъти, цъфнахме на центъра на Кътина към 16:30 ч. и по-голямата част от групата оползотвори спестеното от пътуване с влак време в местния бар :)

Поздравления и за снимките, благодарение на които попътувах мислено и аз :)

тези двамата били убийци на баба заради пенсията й, които полицията преследваше. Разбрах това, когато полицията гепна мен след десетина минути. Предупредиха ме да не навлизам в този район докато не хванат разбойниците, които вечер се ктриели по изоставени къщи и за хляб или няколко лева биха убили и друг. Лошото бе, че аз тказах на разбойниците, че продължавам за Кътина. Спомних си за тези трудни минути. Пак там намерих една зима кости на оглозган през нощта кон.
Красотата на този район започва когато пътят по рида се надвеси над река Дълбочица и реките, които се събират в Кътина.
Ти все по-упорито навлизаш в категорията на сериозните туристи.