Постинг
06.06.2014 14:06 -
Парамун, изкачване на връх Стража
Тази година времето на 1 юни бе доста начумерено, но това не пречи на туриста, само малко натъжава детето у него :) Групата бе сформирана седмици преди това и сутринта рано-рано потеглимхе 21 души, от София с едно бусче, през Брезник до Парамунското ханче. Оттам след кратка кафе пауза се върнахме малко назад по пътя, завихме на юг към с. Лялинци и малко след центъра водачът ни Нини Николов ни спря на една отбивка - черно пътче вдясно. Бусчето се върна да ни чака на ханчето, а ние (към 9:40 ч.) поехме пъргаво към планината Парамун - полускрита в облаците!
Обясненията за името Парамун ми се сториха твърде забавни: от една страна, че там се били заселили рицари и мястото наричали "para mons" - покрай планината. От друга, че някой там навремето си скрил парите - "парА мунял" :)
Изкачвахме се "по азимут", от селото на югозапад - а зад нас, на изток, бе планината Любаш, която също сме качвали от Лялинци...
Отново поглед назад:
След около час и нещо изкачихме предвърха на Стража, където починахме за кратко до един старинен оброчен кръст:
Връх Любаш срещу нас на изток, скрит в мъглата!
Продължихме нагоре по каменистия, гол от нашата страна склон...
... но пък обсипан с цветенца...
И люляците още не бяха прецъфтели на тоя ветровал:
И диви перуники започнахме да срещаме доста:
И всякакви други светнали в мъглата цветчета, също и красивите розетки на "дебелите мари"...
Катерейки се, ние също се гмурнахме в мъглата...
На връх Стража (1389 м) стигнахме към 11:30 ч. и веднага се скрихме от силния вятър под скалите на югозапад от него. С тези колчета е отбелязан:
Под върха починахме, почерпихме се с това-онова, а Ники ни направи и кафе... След половин час ни поведе надолу, този път в северозападна посока, към с. Парамун. Много скоро се озовахме на завет в гората. Макар и без пътека, склонът бе приятен за спускане. По полянките отново взехме да се заглеждаме по дивите цветя:
Вече сме доста ниско, нашия връх така и не го видяхме, но по-назад се показа целият Любаш:
Екземплярите от тази величествена дива орхидея ни впечатлиха най-много:
Към 14:15 ч. излязохме точно при новопостроения параклис "Св. Георги" над с. Парамун:
Ники ни донесе ключа, за да запалим свещи вътре, след което се разположихме в беседката за обяд.
И тук има красив оброчен кръст:
Към 15 ч. потеглихме от параклиса, а времето продължаваше да е мрачно. До ханчето има окол 3 км. път, но ние минахме по подсичащата пътека - последни гледки от нея:
След половин час бяхме почти до ханчето, а пред нас на югозапад се видя и внушителната пирамида на Драговския камък, който също сме катерили с тази група:
По-нататък: почивка в ханчето, пазаруване и по обратния пък към София...
В Брезник също имахме кратка спирка и се опитвах да снимам тези червено разцъфнали клончета на едно дърво...
Единственото разочарование този ден бе фактът, че слънцето се показа чак в късния следобед.Но нали ни се размина прогнозираният дъжд - отново бяхме спечелили :)
Обясненията за името Парамун ми се сториха твърде забавни: от една страна, че там се били заселили рицари и мястото наричали "para mons" - покрай планината. От друга, че някой там навремето си скрил парите - "парА мунял" :)
Изкачвахме се "по азимут", от селото на югозапад - а зад нас, на изток, бе планината Любаш, която също сме качвали от Лялинци...
Отново поглед назад:
След около час и нещо изкачихме предвърха на Стража, където починахме за кратко до един старинен оброчен кръст:
Връх Любаш срещу нас на изток, скрит в мъглата!
Продължихме нагоре по каменистия, гол от нашата страна склон...
... но пък обсипан с цветенца...
И люляците още не бяха прецъфтели на тоя ветровал:
И диви перуники започнахме да срещаме доста:
И всякакви други светнали в мъглата цветчета, също и красивите розетки на "дебелите мари"...
Катерейки се, ние също се гмурнахме в мъглата...
На връх Стража (1389 м) стигнахме към 11:30 ч. и веднага се скрихме от силния вятър под скалите на югозапад от него. С тези колчета е отбелязан:
Под върха починахме, почерпихме се с това-онова, а Ники ни направи и кафе... След половин час ни поведе надолу, този път в северозападна посока, към с. Парамун. Много скоро се озовахме на завет в гората. Макар и без пътека, склонът бе приятен за спускане. По полянките отново взехме да се заглеждаме по дивите цветя:
Вече сме доста ниско, нашия връх така и не го видяхме, но по-назад се показа целият Любаш:
Екземплярите от тази величествена дива орхидея ни впечатлиха най-много:
Към 14:15 ч. излязохме точно при новопостроения параклис "Св. Георги" над с. Парамун:
Ники ни донесе ключа, за да запалим свещи вътре, след което се разположихме в беседката за обяд.
И тук има красив оброчен кръст:
Към 15 ч. потеглихме от параклиса, а времето продължаваше да е мрачно. До ханчето има окол 3 км. път, но ние минахме по подсичащата пътека - последни гледки от нея:
След половин час бяхме почти до ханчето, а пред нас на югозапад се видя и внушителната пирамида на Драговския камък, който също сме катерили с тази група:
По-нататък: почивка в ханчето, пазаруване и по обратния пък към София...
В Брезник също имахме кратка спирка и се опитвах да снимам тези червено разцъфнали клончета на едно дърво...
Единственото разочарование този ден бе фактът, че слънцето се показа чак в късния следобед.Но нали ни се размина прогнозираният дъжд - отново бяхме спечелили :)
Няма коментари
