Част 2: Из "рая" и "ада"

На третия ден от майската ваканция в областта на Кърджали (началото - тук) сутринта трябваше да се сбогуваме с вила "Средна Арда". След като ни превозиха с лодките до с. Звезделина, се качихме на нашия бус и се отправихме през Кърджали и Момчилград към Крумовград. Преди да го стигнем, отбихме към с. Ковил и в 11:10 ч. изоставихме буса, за да се разходим по скалното плато в посока с. Джанка.

Доста от живописните къщи на Ковил не изглеждаха вече обитавани...



За наш късмет, времето бе прекрасно!



Първият паметник по пътя ни - голям скален некропол с жертвеник:



Целият маршрут между двете села ми се стори приказно красив и не можех да спра да снимам :)





Още един от жертвениците:



Групата се изчаква на платото:



"Белинташ не може да се сравнява с това", възкликна някой...





Дупки във всевъзможни форми и правоъгълни мрежи от канали... докъдето ти стига погледът!





Тези направо наподобяват писменост!





Терлик и чорапче :)



И чичко-тревичко :)



"Рогата":















Чия е тази гигантска стъпка? :)









Някой рече: това е дело на ерозията. Но не само, не само!











Голямата шарапана:











И кладенче...



Последен скален участък...







Редени ли са тези камъни?







Сериите преливащи една в друга паници...





















Отново съм закъсняла за груповата снимка :)



Вече навлизаме в една от махалите на Джанка...



Към 12:30 стъпихме на шосето (близо до гробището) и извикахме нашия бус да ни вземе (той ни чакал малко по-нататък). Преминахме през Джанка и Поточница в посока с. Студен кладенец, като спряхме малко преди язовирната стена, за да разгледаме втория основен обект за деня: т.нар "дяволски мост". Или "абразивни кладенци", както вече официално се нарича, за да не се бърка с известния дяволски мост при Ардино. Тук река Арда, пусната от яз. Студен кладенец, е издълбала скалите по един наистина дяволски начин!



Пътечката от шосето слиза до реката. Оттам тръгнахме нагоре срещу течението, катерейки се по напечения камънак.





Цветовете са невероятни!





Формите - също!









Какъв ли змиярник става тук през лятото!





Поглед назад:





Тук долу тече река Арда!



Ето един "котел":



Още няколко "котли"...



Двата крокодила:









Хем страшно, хем красиво!







И не беше лесно да се наднича към водата...

















След около 30 мин. бяхме вече под язовирната стена:



Ахатова нишка в камъка:



Още малко лазене!









Повечето накрая издрапахме нагоре към шосето:



Имаше и такива, които се върнаха обратно през "дяволските" камънаци. В 14:30 се бяхме събрали при бусчето и потеглихме към следващата спирка... на бира в с. Пчелари! Жегата си казваше думата - а какво ли е на това място през лятото!

Около 15 ч. спряхме за малко до забележителните каменни "кошери" - стотиците тракийски култови ниши, известни като Кован кая, край с. Долно Черковище:







Тук освен че са най-много, са и едни от най-големите...







А от другата страна на пътя - голямата скална арка!



Оттам, отново на колела, продължихме обиколката на язовир "Студен кладенец", докато затворихме кръга. Малко преди да влезем в Кърджали, се отбихме до т.нар Кърджалийски пирамиди (бели пясъчни сипеи). Под тях имаше доста нацъфтели перуники:





А в горичката малко по-нагоре ухаеха цъфналите акации:










А още малко по-нагоре се виждаше параклис (но нямахме време да се отбием до него):





При белите сипеи бяхме между 16:30 и 17 ч. Следваше спирка до супермаркети за пазаруване на храна за следващите два дни, плюс пиене на кафе. После се отправихме с буса през с. Енчец и Дъждовница до хижа "Боровица" (нашата база за следващите две нощи). Там се настанихме доста удобно (само дето любителите на прясно изпържена риба останаха с празни ръце този път).

Следва продължение...

какви красоти!