Постинг
03.12.2013 17:40 -
Излетът-подарък в Понор планина
Един чудесен подарък получих в последния топъл есенен уикенд тази година - "колегата" блогър Коста ме покани на излет в Понор планина. Тръгнахме в неделя, 24.11.2013, в 9 ч. от гара "Север" с автобус до с. Искрец и слязохме на спирката след центъра. Оттам тръгнахме по черен път на север, покрай Сиреняната река (наречена така, защото някога имало толкова много мандри нагоре по течението й, че изливали в нея излишната суроватка и водата течала бяла). Вдясно подминахме някогашния белодробен санаториум, после заизкачвахме покрай сънливите вили. За съжаление мъглата скриваше пейзажите, дори след като набрахме известна височина. Запътили се бяхме към Меча поляна и все пак след 11 ч. мъглата взе да се разкъсва на парцали :)
Връх Каиша се крие зад тревите пред нас - предстоеше да го подсечем отляво:
Пътят, по който вървяхме, е римски, изсечен в скалите на места доста внушително:
На отсрещния склон е известната пещера Мечата дупка (но не личи на снимките)...
Вляво под нас свършва долината на Сиреняната река - там е (било) с. Меча поляна:
Малко изгледи от Мечата поляна (малко преди да излезем на нея, вдясно до пътя има чешма, която съм пропуснала да документирам):
По пладне почти се беше изяснило, но бързо се заоблачи отново...
Поглед назад от Каишовия превал:
А пред нас се показаха върховете Гарванът, Козница, Издремец...
Оттам се спуснахме към с. Заселе. Вляво над нас се извисяваше връх Була, но междувременно започна да ръми и се отказах да снимам. Поглед от Заселе към долината на Скакля и село Скакля:
От панорамните площадки над водопада Скакля:
На бърчинката пред нас някога са били кошарите на (истинския) дядо Йоцо:
Спуснахме се по пътеката под водопада, който в момента почти отсъстваше:
При предишно ходене съм го документирала и по-добре :) Но всеки сезон си има чар...
В долния край на пътеката Коста ми обърна внимание как водата на водопада се скрива в скалите и излиза отново от две хърлоги:
После продължихме по асфалта покрай реката, пресякохме я по моста и минахме през село Скакля. Оттам по шосето до гара Бов - тъкмо когато дъждът започваше да се усилва. Цялата разходка продължи малко повече от 5:30 часа. Надявам се да е една от многото в тази част на Балкана :)
Връх Каиша се крие зад тревите пред нас - предстоеше да го подсечем отляво:
Пътят, по който вървяхме, е римски, изсечен в скалите на места доста внушително:
На отсрещния склон е известната пещера Мечата дупка (но не личи на снимките)...
Вляво под нас свършва долината на Сиреняната река - там е (било) с. Меча поляна:
Малко изгледи от Мечата поляна (малко преди да излезем на нея, вдясно до пътя има чешма, която съм пропуснала да документирам):
По пладне почти се беше изяснило, но бързо се заоблачи отново...
Поглед назад от Каишовия превал:
А пред нас се показаха върховете Гарванът, Козница, Издремец...
Оттам се спуснахме към с. Заселе. Вляво над нас се извисяваше връх Була, но междувременно започна да ръми и се отказах да снимам. Поглед от Заселе към долината на Скакля и село Скакля:
От панорамните площадки над водопада Скакля:
На бърчинката пред нас някога са били кошарите на (истинския) дядо Йоцо:
Спуснахме се по пътеката под водопада, който в момента почти отсъстваше:
При предишно ходене съм го документирала и по-добре :) Но всеки сезон си има чар...
В долния край на пътеката Коста ми обърна внимание как водата на водопада се скрива в скалите и излиза отново от две хърлоги:
После продължихме по асфалта покрай реката, пресякохме я по моста и минахме през село Скакля. Оттам по шосето до гара Бов - тъкмо когато дъждът започваше да се усилва. Цялата разходка продължи малко повече от 5:30 часа. Надявам се да е една от многото в тази част на Балкана :)
Следващ постинг
Предишен постинг