Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2013 20:19 - Карлуково, 16-17.11.2013 - част 2
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 5474 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 27.04.2015 15:32


И така, обиколката на Карлуковските пещери се оказа доста по-интересна и богата, отколкото си представяхме. Първият ден бе към края си, а ние бяхме толкова претрупани с впечатления, че вече почти спряхме да обръщаме внимание на многобройните дупки с всевъзможни размери в скалите по пътя ни... Обаче гвоздеят на програмата - Проходна - още предстоеше. А в групата ни имаше и хора, които не бяха влизали в нея. Използвахме последниет минути дневна светлина, за да минем през нея:

image

Окната (или Божиите очи):

image

После излязохме от другия вход и по пряката пътечка минахме до пещерния дом. Беше към 17:30 ч. и Петрович каза, че отива към селото. Тъй като нямаше какво да правим толкова рано в хотела, повечето тръгнахме с него на вечерна разходка. Луната изгря почти пълна и ни осветяваше прекрасно пътя. За половин час отидохме до селото, напазарувахме си това-онова в един магазин и се уговорихме с Петрович на другия ден също да ни разведе - по отсрещния бряг на Искъра. Към 19 ч. се върнахме в пещерния дом и малко по-късно се събрахме на вечеря в уютния ресторант.
В неделя сутринта станахме рано, по навик, но имаше плътна мъгла. Въпреки това няколко души отново се разходихме до Проходна по пътечката - и този път вътре беше по-светло и по-призрачно...

image
imageimage
image

image

image

В 9:30 ч. Петрович дойде и потеглихме на втората разходка - първо до мястото, където според легендата имало закопано съкровище, встрани от пътя за пещерния дом.

image

Дупка, изкопана от иманярите:

image

Тази скала с формата на куче уж била ориентир за съкровището...

image

В гората край пътечката имаше много интересни паяжинки...

image

image

Върнахме се в пещерния дом и този път се сбогувахме с любезната домакиня, взехме си раничките и заслизахме по пряката пътека към жп линията.

image

След 20-ина минути бяхме долу и пресякохме Искър по моста. Край бреговете бяха започнали да се редят рибарите....

image

Насочихме се към психиатричната клиника. На входа Петрович взе ключа от охраната и отидохме да разгледаме църквата "Успение Богородично" в двора. Мъглата още не се беше вдигнала напълно. Над вратата на храма пише, че е построен през 1602 г. (след това е бил опожаряван, но не и разрушаван).

image

Стенописите не са реставрирани и голяма част от образите са с изличени лица, но въпреки това вътрешността е внушителна.

image

image

Св. Марина. Св. Архангел Михаил:

image

Зад църквата има кладенец, който бил от XII в., неотдавна почистен. Отсреща (зад смърчовете) се вижда пещерният дом...

image

Друг поглед към отсрещните скали и пещерния дом, кацнал върху тях. Малкото бяло петънце долу вдясно е "Св. Марина":

image

Като излязохме от двора, шестима от нас начело с Петрвич се насочихме към византийската крепост - срещу течението на Искъра, по черен път, който изкачва склона с плавен завой. Но преди да завием, се отбихме по пътечка перпендикулярно на пътя до останките от крепостта.

image

Групата се снима върху останките от крепостната кула:

image

Гледката към пролома оттук е възхитителна (и за щастие, мъглата вече я няма)!

image

Продължихме по билния път отново, вече по течението на реката. В гората той взе да се губи в треви и тръни, но Петрович ни водеше уверено. Там някъде видяхме огромни гъби, прилични на пачи крак:

image

image

Беше пълно и с разни други гъби, с шипки и глог, но нямахме време за бране...

image

Излязохме на едни поляни и пред нас зейна нова дупка. Петрович обясни, че ако се спуснем през нея, ще излезем на тераса на скалите край реката, недалеч от средновековния скален манастир "Св. Никола" - нашата цел. Монасите използвали този проход, за да се укриват при гонения. Заслизахме по издълбаните в скалата стъпала:

image

image

image

image

След първото тунелче излязохме на открито и видяхме, че отсреща има втори вход:

image

През това време Петрович, който беше отишъл напред, се върна и каза, че проходът надолу е запушен от срутени камъни и не можем да го използваме. Затова се върнахме обратно и заслизахме по пътека покрай скалите. Слънцето просветна и се откриха хубави гледки към пролома - тук в далечината стърчи скалата Провъртеник:

image

image

Докато се спускахме покрай скалите, подминахме доста ниши. Петрович обяви, че в повечето някога са живели траки...

image

Две скали, които стърчат една срещу друга над главите ни:

imageimageimage
image

"Таван" на скална ниша до "Св. Никола":

image

Ето я (най-сетне!) и скалната църква "Св. Никола" - в момента я реставрират:

image

Зад стълбата (до Зита) се вижда единствената фреска, която е запазена само частично, затова не я снимах отблизо...

image

image

Оттук също има прекрасни гледки към пролома:

image

image

Тъй като искахме да хванем влака в 14:36 ч. за София, нямахме повече време за помайване. От църквата надолу преди година са построени удобни циментови стълби с як парапет и по тях вече много лесно се достига до светинята. Стълбите почват директно от черен път, по който повървяхме 20-ина минути и минахме през тази порта:

image

Пътят някога е бил трасе на железница, още има натрупани камари траверси на места край него. В скалите над нас вдясно "подминахме" другия известен скален манастир в областта - "Свв. Безсребърници Козма и Дамян".
image

Като стигнахме до моста над Искъра, благодарихме на нашия водач и се сбогувахме с него (той си тръгна обратно по пътеката нагоре). А ние почти се затичахме към гарата, тъй като останаваше много малко време до влака ни. (Той пристигна 2 минути, след като последните бяха дошли.) Много доволни от нестандартната и богата разходка, се отпуснахме на седалките и се нахвърлихме огладнели на сандвичите си... После имахме време за кафе в Мездра и се прибрахме в София направо в празнично настроение! (А аз си обещах най-тържествено, че вече няма да ме мързи да нося голямото фото.)



Гласувай:
3



1. planinitenabulgaria - Страхотен район сте посетили. Гара Реселец и краят на Искърския пролом!
21.11.2013 15:14
Проходната пещера "Божиите очи" е застрашена от срутване, защото върху сводът й преминава път, а по него вече пътуват и тирове. Нямама държава, затова се допуска такова нещо. Ще се разруши природен паметник на милиони години. И друга опастност грози района - там се заселват трайно ромове от гр. Роман и изкраждат всичко на хората. Поради това хората напускат селото.
От селото има страхотна долина към Искъра, завършваща с два скалин конуса. Добре е, че вече иима достъп да скалната църква.
На метри от селото има останки от крепост.
Един страхотен преход сте направили. Интересно е и над Кунино и в целия район наоколо, но трябва да сте наясно има ли мостове над Искъра, за да преминете.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836830
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031