Нашата малка самоорганизирана група реши да посвети един уикенд на Карлуковските пещери. Преди две години бяхме в района, спахме в х. Провъртеник и хижарят ни заведе до едноименната скала. Посетихме също църквата "Успение Богородично" в двора на психиатричната клиника срещу гарата, а на втория ден се изкачихме до обгледната беседка над хижата (на десния бряг на Искър) и оттам отидохме до пещерата Проходна.
Впрочем снимките ми от този излет са по-качествени от тези, които следват. ..
Този път тръгнахме с желанието да преминем по т.нар. екопътека, обикаляща пещерите в района на Карлуково, надявайки се тя да е маркирана. В събота сутринта взехме ранния влак от София и се изтърсихме на гарата в 9:11 ч. Беше слънчево и топло като за тази дата и без да бързаме, поехме по шосето към пещерния дом. Към 10 ч. се качихме до него и се настанихме за нощувка. Последва пиене на кафета и чайове и разглеждане на хубавата панорама, която се открива оттам. (Междувременно се заоблачи и се задържа така до края на деня, което не помагаше особено на немощната ми камера, но въпреки това районът е толкова забележителен, че се изкуших да споделя заснетото.)



Докато се събирахме пред входа, за да тръгнем на разходка, се заговорихме с руснака Петрович, когото бяхме срещали и при предишното си посещение. Той предложи срещу скромно заплащане да ни разведе и покаже района, който познавал много добре. Групата се нави и към 11 ч. вкупом се заспускахме първо към манастира "Св. Марина", намиращ се в скална ниша под пещерния дом. Има пътечка с указателни табели, кояго тръгва от дома и надолу покрай скалите на места е укрепена с мостчета и въжета.



Ето я и нея. Там (заедно с една помощница) работеше човекът, който се е заел да я възстанови през последните години, Флориан Марков, Той много любезно ни изнесе цяла беседа за историята на местността, за това, как околните скални манастири са били исихастки, как в някои от тях се е крило населението по време на акциите за помохамеданчване по време на турското робство. Църквата на "Св. Марина" е била изучавана по комунистическо време, имала е много хубави фрески - показа ни и стари снимки. Външната фреска над входа, например, била отнесена за съхранение в музея на Боянската черква. По-късно обаче сградата била разрушена и сега са я вдигнали наново. Гласят се и да я изпишат. Доколкото разбрах, цялата работа е на доброволчески начала, в пещерния дом също има поставена касичка за дарения за тази цел. Такива хора заслужават голяма подкрепа и похвала!





Дупките в скалите над църквата (някои са служили за постници):





Изглед към реката и психиатричната клиника отсреща:





Поглед нагоре - това дърво расте почти хоризонтално!



Върнахме се покрай скалата и продължихме към следващата си цел - Задънен дол. Първо спряхме на една беседка пред него да похапнем, че беше станало 13 ч. После продължихме по пътека навътре в дола: Минахме под внушително извисяващите се скали (откъм реката):







Ето го и езерцето пред отвесната скала, задънваща дола:



Петрович ни сочи скалите над главите, но кой да запомни кое какво беше...









Оттам идваме:



Тръгнахме да се връщаме през дола по друга, по-ниска пътечка:





Целуващите се скали:



Много листа на диви циклами:



На връщане приближихме входа на Проходна, но не тръгнахме към нея...



Първо се качихме по стръмния склон към една от съседните пещери - Елза позира на входа й:





































Петрович искаше от тази пещера директно да се изкатерим нагоре, но това бе твърде стръмно за нас, затова се върнахме и заобиколихме отстрани...







И ето ни най-сетне на "билото" - слънцето се опитва да пробие...



Тръгнахме по скалите към дъното на същия дол, но отгоре. Входът на Проходна остана вдясно зад нас:



Ето го и "нашият" пещерен дом:



Под нас вляво - скалната колона, покрай която навлязохме в Задънен дол:





Дъното на дола отгоре - с входовете на пещерите Контрабаса и Бисерна, към които сме се запътили...



Ето по какво вървим!



Задънен дол отгоре:



Входът на Контрабаса по-отблизо:



И входът на Бисерна, в контражур, за жалост...



Пак поглед към "входа" на Задънен дол:





Следваше стръмно спускане до "втора тераса" на дола, на места по дървени стълби:





Първата пещера, в която се завряхме на тази "тераса", бе Водопадна (в момента - суха).



Входът на пещерата Зиданка на отсрещната стена на дола:



Тук вече в употреба влязоха челниците - първо лазихме през тунел, а после в основната зала снимахме тези малки минерални образувания:





След това пресякохме дола по едно дървено мостче и влязохме в Контрабаса. За наше облекчение навсякъде беше сухо и не се пързаляше. Тук карстовите образувания бяха по-големи и впечатляващи:












И спящи прилепчета имаше над главите ни...



После влязохме и в пещерата Бисерна, където във вътрешната зала минералните образувания блещукат от влагата като скъпоценни камъни:







След това се върнахме по мостчето и се качихме по стълбите обратно горе и пресякохме шосето от Луковит за село Карлуково. След 200-300 м. ходене през поляните стигнахме до голяма дупка, спуснахме се по хлъзгавата пътека и се озовахме пред входа на пещерата Свирчовица:





Фоайето на дясната камера прилича на голям кръгъл "басейн" с мъх по дъното:





Излязохме от Свирчовица и се насочихме към Проходна, тъй като скоро щеше да почне да се смрачава. Пътем през полните само надникнахме към още една пропастна пещера - Данковица:



На стената спелеолозите са поставили плоча, но не успяхме да я прочетем...



Следва продължение....