Рила наистина има голяма притегателна сила, тъй като трета година подред "ядрото" софийски туристи си бяхме наумили да направим лятното си седмично ходене именно в нея. Хози път трябваше хем да е по-различно от миналите две лета, хем да не е много екстремно, за да привлечем повече хора и да стане по-весело! Последно се спряхме на маршрута: Боровец - х. Марица - х. Заврачица - х. Грънчар - х. Рибни езера - Рилски манастир.
Събрахме се 9 души - Таня Петрова, Таня Христова, Сашо, Елза и аз от София, Дима и Трендафила от Ивайловград, Мила от Варна и Томан от Благоевград.
Тръгнахме в понеделник, 19 август, рано сутринта от София за Самоков и няколко от нас останахме за 2-3 часа в града, найвече за да посетим девическия манастир "Покров Богородичен". Така и в началото, и в края на похода поставихме по една света обител.

Фасадата на църквата в манастира "Покров Богородичен" в Самоков:




В градината на манастира зад църквата:



След това се придвижихме до Боровец и в 11:30 ч. стартирахме пешеходенето - първите 20 мин. издрапахме нагоре по ски пистата "Червено знаме", до където тя се пресича с пътя за х. Марица. Така че можехме да изпуфтим: нас "Червеното знаме" кръсти ни :)
Времето бе прекрасно и никак не бързахме, та полека, свиквайки с тежестта на раниците, се носехме по пътя, като за малко поспряхме край двореца "Ситняково":



Към 14:30 ч. стигнахме х. Чакър войвода, където вече ни чакаха останалите от групата. Обядвахме и на тръгване направих първото общо фото. Отляво надясно: Таня Петрова, Таня Христова, Сашо, Дима, Тома, Мила, Елза, Филка.



На поляната над хижата пътят се разклоняваше и се разделихме на две групички, като ние минахме покрай вратите на двореца "Саръгьол", а другите го подминаха. Скоро обаче пътищата се събраха и се настигнахме. По-долу почиваме на една поляна, от която вече ни съблазняват гледки с рилски върхове...



Мостче по пътя към х. Марица:



Към 18 ч. пристигнахме на х. Марица, настанихме се, къпахме се и вечеряхме в столовата. За съжаление купонът не се получи, тъй като половината група не си беше доспала и рано-рано се отправихме към възглавниците.
На другата сутрин ни предстоеше доста къс преход до х. Заврачица и свободна програма след това. Без да бързаме, пристигнахме на хижата след 10:30 и чак малко преди пладне се отправихме на лъчове. Петима души тръгнаха да катерят улея вляво над хижата, за да качат връх Заврачица, а останалите четирима тръгнахме напред по Кайзеровия път, за да изкачим връх Манчо. Ето една алпийска роза от района:



След един час бяхме на разклона, където на другия ден щяхме да продължим направо за х. Грънчар, наляво е пътят за х. Белмекен, а ние завихме надясно.



Скоро пред нас се показа ридът Манчо, който ни предстоеше да обходим, а вдясно зад гърба си виждахме върховете Ченгене чал и Заврачица, към които бяха тръгнали другарите ни:



Отново вдясно, но срещу гореизброените, бе Козият връх, който след известно умуване все пак подминахме:



Манчо пред нас, а отсреща се показва Мусала:



Манчо, или Манчовците, се оказа дълъг, къдрав и много живописен.



Не можех да се нарадвам на улеите и скалите му...







Скоро под нас се показаха и Маричините езера:



Пред нас (вдясно) - Маришкият връх:



Ето ги Елза, Таня П. и Сашо на връх Манчо (2771 м) - качихме го за около 2:30 ч.



Там обядвахме и после аз и Сашо продължихме напред към Маришкия връх. Гледките от чупките на Манчовците към Маричините езера и пр. бяха много интересни...









Поглед назад към (най-високия) връх Манчо:



Отново Мусала и Маричините езера:



Поглед на запад...



Отново Мусала, и Близнаците пред него:



Ето ме и мен на Маришки връх (2765 м), там бяхме към 15:15 ч.



Там видяхме пътеката от Близнаците към вр. Орловец, по която другата част от групата на следващия ден се канеше да мине с раници, но засега просто тръгнъхме да се връщаме към х. Заврачица. Една стърчаща скаличка по пътя привлече погледите ни:



Към 17:40 ч. бяхме отново в хижата, за кафе, тоалети и след това - вечеря. Останалите се бяха върнали половин час преди нас. На другата сутрин малко след 8:30 бяхме готови за потегляне:



По Кайзеровия път към х. Грънчар:



Вече сме останали петима по Кайзеровия път, останалите се закатериха с раниците през Манчо. Над нас - връх Песоклива вапа:



Пътят пресича множество потоци...



Началото на долината на Ропалишката река - вляво под нас:





Мост по Кайзеровия път:



Най-високата подзидана част от Кайзеровия път:



Пасящи овце на отсрещния склон:



Долината на река Ропалица:



Уханни бели карамфили край пътя:



Вече се вижда езерото Грънчар, хижата и връх Суа вапа над тях (с Мила):



Още един поток, пресичащ пътя ни - идеален за почивка...



След четири часа, бавно и спокойно, пристигнахме в хжата и се разположихме на обяд. (Около настаняването имаше абсурден спор с хижарите, който само автор като Радичков би могъл да опише, но в крайна сметка ни приеха!) Елза, Таня П. и Мила посветиха следобеда на плаж край езерото, а аз и Сашо се отправихме към Суа вапа, който така примамливо ни се навираше в очите. Нагоре минахме по пътека с пирамидки, изкачваща се малко вляво от седловината Джанка и вливаща се там в маркираната пътека, по която ни предстоеше на другия ден да минем в посока х. Рибни езера. После ръгнахме направо по гърба на върха, отново нацелихме пътечката там, подсякохме по нея малкото връхче и в 17 ч. бяхме горе (общо за 1:45 ч).
Поглед от връх Суа вапа към Якорудските езера и връх Ковач (най-вдясно):



Поглед на запад:



Сашо на връх Суа вапа (2638 м) - отзад e Мусала:



Пирамидките на върха:



Отново поглед от Суа вапа към ез. Грънчар, Песоклива вапа, Орловец и Мусала:



На слизане със Сашо решихме да се доверим на пирамидките между глания връх и чучката му, по които съм се качвала някога. Оказа се по-дълго и по-неприятно, отколкото изглеждаше на пръв поглед, но благополучно все пак. (Не може да се сравнява с авантюрата миналото лято по улея към х. Скакавица!) Малко след 18:30 ч. бяхме обратно в хижата. Четиримата, минали по билото от Заврачица дотам, бяха пристигнали преди повече от час и вече бяха приключили с тоалетите. Вечерта отново мина кротко - явно като не ни пуснат музика, не можем да си направим купона :)
Сутринта на четвъртия ден към 8:45 ч. потеглихме от ез. Грънчар:



Контражур към ез. Грънчар и хижата:



За половин час неусетно изкачихме седловината Джанка. Поглед към ез. Грънчар отвисоко:



Този път преходът с раниците бе по-дълъг, но затова пък облаците над главите ни пазеха идеална сянка. През целия ден атмосферата не се умори да сменя цветовете и яркостта си и гледките бяха опияняващи. Вдясно под нас зърнахме няколко пъти яз. Бели Искър:



Към 10:15 ч. направихме почивка на реката с пирамидките:





Последва изкачване по серпентините към вр. Ковач. Аз и Таня Петрова се отбихме набързо до него (в 10:55 ч). Поглед от връх Ковач към вр. Суа вапа и Якорудските езера:



И към Мусала и яз. Бели Искър:



Таня П. в "заслона" на вр. Ковач (2634 м):



Продължихме напред, подминахме разклона за Семково и плавно изачихме два върха - Чемерна и Вапа. На втория, вляво от пътеката Тома ни показа "светилището":




Тъй като бе станало 13 ч., се настанихме на завет зад стените му и обядвахме - на връх Вапа (2532 м):



В 13:45 ч. продължихме напред, облизвайки се за връх Канарата - пред нас вляво:



Красавецът Йосифица това лято ми грабна сърцето!



Подминахме и двете Вапски езера:



В 14:30 бяхме на разклона за Канарския преслап. Седмина оставихме раниците и се отправихме към вр. Канарата (2691 м) (без Мила и Тома). За няма и половин час стигнахме пирамидката на върха  - отзад са Черна поляна и Павлев връх:



Групата на вр. Канарата. Отзад - Рибните езера.



Поглед от вр. Канарата към Йосифица, Шишковица, Венеца и Зелени връх:



Върнахме се до раниците и в 15:50 продължихме към Канарски преслап. Вдясно пред нас - Йосифица!



На следващите три снимки съм щракала някои планински цветя, чиито имена не зная...







Вдясно под нас - Канарското езеро:



В 16:30 ч. спряхме за почивка на Канарския преслап. След това се спуснахме по серпентините към Рибните езера:



Отново горното Рибно езеро - с якичка от цветя:



В 17:15 ч. се паркирахме пред хижата. Мила и Тома вече бяха там. Настанихме се (някои в бунгало, някои вътре), възползвахме се от банята (макар и с хладка вода) и вечеряхме в уютната столова.
Следващият ден бе "почивен" и дълго умувахме къде да се разхождаме. Накрая четирима поеха в посока Павлев връх, а аз, Сашо, Таня Христова, Дима и Фили решихме да се запознаем с долината на р. Маринковица. Към 9:15 ч. тръгнахме от хижата - по серпентините, по които бяхме слезли предния ден. Повърхността на горното Рибно езеро бе нашарена от вълнички:



За 50 мин., похапвайки боровинки пътем, се качихме на Канарския преслап. Заоглеждахме се за пътека, но като не видяхме такава, тръгнахме направо - за да стигнем изворите на р. Маринковица, трябваше да превалим рида между Йосифица и Венеца. Величественият Йосифица непрекъснато ни изкушаваше (но така и не го качихме този път!):



На въпросния рид седнахме да починем и решихме да отскочим до Венеца (за да сме турили поне един връх в "джоба" и този ден). Вдясно пред нас- Шишковица и Венеца:



Качването се оказа не толкова бързо и лесно, колкото изглеждаше, но затова пък гледките си струваха. Вдясно - Зелени връх и Зеленовръшкото езеро:



Дима и вр. Йосифица отзад вдясно (останалите върхове май не ги забелязвах!):



Скалите на Венеца:



Сашо, Таня Хр., Дима и Фили на вр. Венеца (2600 м), около 12 ч.:



Долу се виждаше пресъхналото езеро Маринковица (само с три локви в него)!



Мързеше ни да се връщаме по камънака (по ръба) и решихме да слезем направо в циркуса - Дима подбра един не много стръмен склон и се сюрнахме по него:



После отидохме до езерото Маринковица (или каквото бе останало от него). Към нас се присъедини едно наплашено куче, на което подхвърлихме това-онова от обяда си после:



Оттокът на езерото Маринковица - пресъхнал в момента:



Зад нас е ридът, от който се спуснахме:



Обядвахме от 13 до 13:45 ч. до езерото, след което се спуснахме покрай пресъхналия му отток надолу по долината на Маринковица:



Скоро от отсрещния склон се появи жив приток и Маринковица започна да прилича на река:



Надолу по долината реката започва да прави множество меандри:





Въпреки че на десния бряг имаше пътека, ние упорствахме да минем по левия и скоро се оказахме в гора от клек и пресичахме толкова пъти завоите на реката, че им изгубихме бройката. Но пък зеленото ни пълнеше очите!



Край р. Маринковица - Рилецкото било отсреща:



По време на това джапане единият ми пътък се разлепи малко отпред, та да се чудя ще издържи ли докато привършим с преходите, или ще се разпадне насред път! Още една порция безплатен адреналин :)
Към 15:20 ч. най-сетне излязохме на маркираната пътека от Водни чал за х. Рибни езера. След малка почивка с топване на краката в реката, се върнахме в 16:30 в хижата.
Нашите още не се бяха прибрали и тъй като искахме да покажем на Фили и Смрадливото езеро, след като пийнахме кафе, към 17 ч. се отправихме към него. След 50 мин. бяхме на брега му:





Групата край Смрадливото езеро:



За съжаление бързахме за вечеря, та не можахме да уважим подобаващо многото боровинки в района... Едно от заблатените езерца по пътя от х. Рибни езера до Смрадливото езеро:



На шестия ден ни предстоеше най-дългият преход (и пълен с най-много неизвестни). И този път се разделихме - Мила и Елза щяха да слязат (по-късно) по "лесния" път през Тиха Рила. Останалите седем успяхме да тръгнем от х. Рибни езера към 8:20 ч.:



Изкачването до Мермерския преслап ни отне повече от час.. Контражур към Рибните езера:



Там напуснахме маркировката и завихме вдясно към връх Острец (2612 м) - стигнахме го към 9:45 ч:



Зад нас - Мермерското езеро:



Пред нас - връх Рилец!



Пътеката с пирамидките се следваше лесно, за връх Рилец оставихме раниците на нея и завихме вдясно през камънака към пирамидката му. Под нас блеснаха Дяволските езера и вр. Теодосиеви караули зад тях:



Краят на вр. Рилец и Мальовишкото било отзад:



Поглед към Смрадливото езеро от вр. Рилец:



Групата на вр. Рилец (2713 м) - около 10:50 ч.



След като се върнахме до раниците, продължихме напред към вр. Теодосиеви караули:



Дяволските езера вдясно под нас:



На вр. Теодосиеви караули (2671 м) - около 12:45 ч.:



Следващият връх по билото бе Баба. Преди него видяхме опъната палатка и Таня П. и Фили отидоха до нея. Човекът от палатката им показал Дядотодоровата чешма (да си налеят вода) и обяснил, че ползва за качване и слизане пътеката покрай голямото Манастирско езеро. Ето го и него, вдясно от нас:



Нашата група обаче предпочете да продължи напред по билото и да се пробва да слезе направо към Рилския манастир. След като подсякохме лекичко връх Баба и вр. Дъбрава, следващият тревист твърх пред нас бе Пъдарска чука:



Поглед към Бабин дол на юг от Пъдарска чука:



Тома смяташе, че още преди този връх можем да се спуснем надолу и към 14:30 ч. напуснахме билото. Виждахме пред нас и връх Бричебор, преди който трябваше да се спуска пътека към шосето. На поляните по склоновете (над гората) видяхме малка овчарска колиба и се заспускахме към нея без пътека. През това време гръмна 2-3 пъти и скоро ни заръси дъждец - колкото да направи тревите хлъзгави! Когато стигнахме колибата, газейки на места доста висока растителност, дъждът спря, а Тома се огледа наоколо и откри някогашна пътека, едвам личаща (вече в гората). Тръгнахме по нея, но щом излезе на една дълга и стръмна поляна, я изгубихме. На поляната имаше много хубави калини:



След известно умуване как да продължим, се заспускахме през високите треви на поляната, а когато тя свърши - през гората. Беше стръмно и с доста нападали дървета, но сравнително леко проходимо. Повечето успяха да паднат повече от веднъж, но без сериозни последствия. Това урбулешко спускане продължи до към 18:15 ч., когато се "излюпихме" от гората до един от къмпингите край шосето; в същото време отново заваля дъжд! Скрихме се от него на една от верандите, но след 15-ина мин. все пак сложихме дъждобраните и продължихме напред. Като излязохме на основното шосе, само след километър трамбоване стигнахме до Рилсикя манастир (в 19 ч.). Елза и Мила се бяха настанили в двете стаи, запазени за нас и скоро цялата група се наслади на уюта на Рилския манастир.

По-късно вечеряхме набързо в един от съседните ресторанти, след което се прибрахме в манастира. След уморителния ден почивката в него ни се стори невероятно блаженство :)



Утрото бе малко мрачно, а повечето от нас решиха да си тръгват рано сутринта (аз също - поради липсата на обувки. Макар че издържаха, моите бяха така подгизнали и пълни с горска шума, че не исках да ги обувам отново!)

Последно фото пред черквата на Рилския манастир, в неделя сутринта, 25 август:



Цялото "екскурзионно" премина с невероятна лекота, вървеше ни "по вода" във всяко отношение, сякаш бяхме под могъщата закрила на самия св. Йоан Рилски! За което съм му безкрайно благодарна :)

Трябваше да имате един ден и за билото в посока към х. Македония. Там красотата е като тази по Бричебор. Един ден стига да се достигне до Ангелов връх, а при по-големи усилия - до Големия Мечи и обратно до х. Рибни езера.

Разбира се, че и там е невероятно красиво. Имахме други причини обаче да не искаме да ходим до хижата сега...

за прекрасната разходка! Снимките са невероятно красиви! Поздрави!

Благородно Ви завидях за преживяното по време на прехода. С пожелание за още подобни мигове!!
Поздрави!
И хубава вечер!

Руми, с теб пътешествията са интересни и снимките ти са толкова живи, почти истинско изкачване по върховете правя с теб... само дето не се задъхвам... ;)

Рила е невероятна, наистина!