Постинг
31.05.2013 15:14 -
В Македония по 24 май
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 8971 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2013 16:41
Прочетен: 8971 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 31.05.2013 16:41
Поредната екскурзия на Ники Николов в този район, но по нови за групата места в Беласица, Малешевска планина и Огражден. Изцяло на македонска територия и под водачеството на турист. клуб "Ентусиаст" от гр. Струмица. Включих се "случайно", в последния момент в това начинание, изобилстващо от приятни изненади.
Тръгнахме 30 души от София, в осем сутринта на 24 май, и направихме пауза на Кресненското ханче - точно когато там се изля един кратък пороен дъжд. Решихме, че ще ни върви по вода - и така и стана! Малко по-нататък по пътя вече бяхме на слънце. Спряхме в Петрич да вземем Лозан, който беше основната ни връзка с македонските туристи. После в с. Самуилово спряхме при Вальо "Янкиш" - миналата година той се прояви като чудесен домакин и приятел, а сега ни черпи с разни напитки в двора си:
После Вальо се присъедини към нас и се отправихме към границата. Минахме проверките сравнително бързо (към 13 ч.) и спряхме в Ново село да изчакаме водачите. На площада звучеше народна музика и веднага завъртяхме 2-3 хорца край автобуса. Скоро пристигна основният ни водач занапред - Кольо, с още едно момче, с лека кола. Първата спирка бе село Мокрино - автобусът ни остави на центъра, взехме си храна за обяд и се отправихме към местността Мокрински извори (на около 20 мин. път пеша), където изпод един внушителен чинар извира Мокринската река:
Тук видях табела на български език:
Покрай изворите са сковани доста маси и беседки и се разпънахме за обяд. Янкиш продължаваше да ни черпи с доматки, пъпеши и домашна ракия (великолепна). Към 15:15 ч. потеглихме обратно, наслаждавайки се на гледките. Поглед към планината Огражден:
Поглед към Беласица, в чието подножие се завирахме този първи ден (макар и без да я катерим):
Докато вървяхме между селските къщи, се дивяхме на асмите с киви, многото смокини и пр. топлолюбиви растения. Една свежа трева ми направи впечатление и я снимах - Янкиш каза, че я наричат "бутимо" и правят сърми от листата й. Стеблото й е кухо като на уреда за биене на масло, та оттам и името:
Следващата ни спирка с автобуса бе село Колешино, откъдето също с мъничко ходене се стига до известния Колешински водопад.:
Ето го и него - макар и само 12 метра, е доста гиздав:
Малко над водопада:
Пътеката е обезопасена в долната си част:
Тук останахме до към 17:30 ч.
Нашата група пред Колешинския водопад:
Последната спирка за деня бе с. Габрово, откъдето отново с малко ходене отидохме до Габровските водопади - тук сме преди първия:
Ето го и него - невисок, но буен:
Вторият Габровски водопад е малко по-нагоре в гората и докато крачехме към него, отново се разкри панорамна гледка на север:
На път към втория Габровски водопад:
Отдалеч се виждаха неговите каскади:
Вторият Габровски водопад отблизо:
Накрая (към 18:40 ч.) автобусът ни откара до хотела в съседното село Банско и си отпътува за Петрич. Сбогувахме се с Янкиш, който също се прибра в България с автобуса, после ни настаниха по стаите. Изгледът ни отново бе към планината Огражден:
Етажите на хотела бяха терасовидни, а по керемидките пред нашите стаи се разхождаше един паун:
Иначе сградата бе поочукана, но туристи като нас обикновено не придирят. Вечерта в ресторанта се ширеше само нашата група, с македонска музика на живо и много хорца. По някое време нашите Веско и Лозан (на снимката долу - вдясно) също взеха микрофона да попеят...
Донякъде за разочарование на домакините не купонясвахме до малките часове на нощта, а се ориентирахме към почивка, за да имаме свежи сили за похода на другия ден... В събота след закуска потеглихме от хотела към 9:15 ч. с нашия автобус, който отново бе пристигнал от Петрич. Пресякохме Подгорието и се отправихме на север към планината Огражден. Пътят се вие по нейните склонове - тук съм снимала на юг осеяното с парници поле и Беласица отзад (през прозореца на рейса):
Пътят изкачва Огражден до около 1000 м. надм. височина, като превалът я разделя от Малешевската планина. Няколко километра след този превал се спускахме до изходния пункт за днешния преход, където вече ни чакаха македонците от "Ентусиаст", дошли с няколко леки автомобила. Водач отново ни беше Кольо, а в компанията му почти всички бяха пъргави момчета само една жена - Софи. Към 10:20 потеглихме из Малешевската планина. Впоследствие видях карта на маршрута ни от фейсбук-страницата на струмишкото дружество - прилагам я тук:
Целта ни този ден бе връх Петлец - лобното място на Даме Груев. Първата отсечка бе черен път покрай Сувилашката река, в сянката на гората. Денят се очертаваше горещ.
След около час излязохме от гората и прекосихме няколко живописни поляни:
След още половин час стигнахме най-екзотичната точка от маршрута: село Безгащево:
Язък, че нямаше табела, за да се документираме с това забележително име! Направихме половинчасова почивка край една чешма. Разказаха ни, че в селото няма ток и жителите са малко, но някои от тях са се оборудвали с агрегати и са си създали истинска домашна идилия... А други се жалвали, че жените и ракията не им достигат :)
Разбира се, имаше и изоставени рушащи се къщи:
След това поехме нагоре, отново през гора - поглед назад към селото:
Пътят към връх Петлец през гората и над нея...
Я, кой си е разровил пръстта край пътя (и се приготвя да снася яйца)!
Шипките бяха нацъфтели...
Почти сме на билото:
По едно време напуснахме черния път, за да минем покрай къщата на брата на Даме Груев (там е отивал войводата, когато са му направили засада след предателството):
Последни завои по билото преди върха:
Ето я и нашата крайна цел - вляво се вижда чешмата, а вдясно - заслоните:
Надписът на чешмата:
Пристигнахме точно за четири часа (в 14:20 ч) и се настанихме за обяд в най-големия заслон:
Яденето бе полято с ракийка, македонците веднага запяха песни, нашите не останаха по-назад, а по едно време и хорца се извиха отпред:
Точно преди да тръгнем, се изля кратък пороен дъжд, а след като отмина, се строихме за общи снимки:
В 15:20 потеглихме назад по същия път. При големия завой наляво се вижда как групата се катери по склона, за да се отбие до същинското лобно място на Даме Груев (паднал на 17.12.1906 г.).
Още малко по-нагоре:
Жълтуги - колкото искаш:
Ники и Диана, свели глави пред подвига на героя...
За съжаление там някъде батериите на фотото ми се изтощиха и спрях да снимам...
Малко под Петлец минахме покрай самотния имот на един симпатяга Душко, който ни черпи с по глътка ракия и ни подари торба компири. По-надолу се забавихме малко на един разклон в гората, че някои бяха тръгнали по обиколен път. В Безгащево слязохме към 17:40 ч., поканиха ни в двора на една гиздава къща и ни почерпиха с уханни домашни (и ужасно вкусни!) хляб и сирене. След това се разбързахме обратно към шосето, като по него повървяхме допълнително 2 км., за да стигнем до Суви Лаки - около 19:30 ч. Този ден изминахме общо към 27 км и повечето бяхме доста уморени.
Курортното селище се проточва край шосето, състои се основно от частни вили, повечето празни в момента. Домакините ни бяха запалили огън на едно място и ни бяха сготвили вкусна яхния и салата, като някои от тях спяха на палатки на поляната пред огъня. След като вечеряхме, ни разпределиха по вили, чиито ключове бяха взели от собствениците - местата се оказаха недостатъчни, но се сместихме някак. Автобусът ни този път беше с нас и тъй като шофьорът му Гошо също бе останал без подслон, самоотвержено спа на задната седалка! За съжаление беше започнало да се стъмва и да захладнява, та тази вечер нямаше общ купон.
Аз бях в едно малко къще близо до автобуса с още четири дами - заспахме към 23 ч., въпреки пълната луна, изгряла току-що пред прозорчето ни, а на сутринта се разположихме на слънце на верандата отпред - за закуска с кафе и пресен чай. Към 9 ч. се събрахме при автобуса, като най-лаконичният коментар за това, как са нощували останалите, бе: "викай Ура и бегай"! (Главната буква сложих заради ударението!)
В 9:30 потеглихме към премката нагоре по шосето до днешния изходен пункт - на снимката ми се вижда паметник от сръбския соц, с надпис как на това място "на 26.05.1944 г. борците за свобода дали още един як отпор на българските окупаторски сили" (в качеството ни са съюзници на Германия по това време сме имали там войска, а самата Струмица от 1941 до 1944 ч. е била под българско управление). Никой обаче не беше настроен за политически коментари...
Предстоеше ни да се съберем с доста местни туристи, както и с още един автобус с българи от Петрич и Сандански, за да навлезем в планината Огражден и да изкачим първенеца й Огражденец (1746 м) - прилагам отново картата, публикувана от домакините:
Потеглихме към 10:30, повече от сто души, по дългата част от маршрута, показан горе. Поглед към върха:
Времето този път бе облачно и прохладно, изключително приятно за ходене. Пютьом беряхме и разни билки...Тъй като си пазех батерийките за върха, прилагам за пълнота два чужди кадъра от пътя. Тук сме Цецо, Руска, Лозан и аз по време на първата почивка (снимка от Иле Манолев):
Втората (по-голяма) почивка бе след повече от два часа при една чешма - там сме щракнати накуп от Зоран Македонски:
Последва малко по-стръмна пътека в каменист участък, после отново полегат горски път сред редки дървета - и последно кратко върло до връх Огражденец, където пристигаме в 14:40 - тук съм снимала Елена върху пирамидката, със знамето на клуб "Ентусиаст":
Почивка и обяд - в далечината отзад се белеят върховете на Пирин, но не се виждат добре от маранята...
Миро и Таня с българското знаме на върха:
И отново (почти) цялата наша група:
На връщане се бяхме вече разбързали, пътят бе по-къс, пък и многократно го съкращавахме по пътеки през гората, дъбова и вече не толкова рядка. В 17 ч. пристигнахме на шосето, където вече ни чакаше нашият автобус, за да ни откара на последния "ручек" на познатото място в Суви Лаки:
Този път ни бяха сготвили вкусен бял боб с мръвки, а за вегетарианците (като мен) се бяха погрижили да има пържени пресни картофки.
След обяда благодарихме сърдечно на нашите домакини, а водачите Ники и Кольо размениха подаръци...
За съжаление отново нямаше време за песни и танци - в 18 ч. потеглихме обратно и само с едно кратко спиране в Ново село забързахме към дома. Следзалезните облаци бяха доста пищни:
В автобуса изпихме дружно (и доста похвалихме) подареното ни домашно македонско вино. После открихме и бутилка вино, подарък от Янкиш, и разляхме и него (и също шумно одобрихме)... В София влязохме чак към 23:30, а в центъра бяхме минути преди полунощ - замаяни от толкова много приятни изживявания...
Забележка: През цялото време си карахме по българското време и съм посочвала него, но докато бяхме в Македония официалното време бе с един час назад..
Тръгнахме 30 души от София, в осем сутринта на 24 май, и направихме пауза на Кресненското ханче - точно когато там се изля един кратък пороен дъжд. Решихме, че ще ни върви по вода - и така и стана! Малко по-нататък по пътя вече бяхме на слънце. Спряхме в Петрич да вземем Лозан, който беше основната ни връзка с македонските туристи. После в с. Самуилово спряхме при Вальо "Янкиш" - миналата година той се прояви като чудесен домакин и приятел, а сега ни черпи с разни напитки в двора си:
После Вальо се присъедини към нас и се отправихме към границата. Минахме проверките сравнително бързо (към 13 ч.) и спряхме в Ново село да изчакаме водачите. На площада звучеше народна музика и веднага завъртяхме 2-3 хорца край автобуса. Скоро пристигна основният ни водач занапред - Кольо, с още едно момче, с лека кола. Първата спирка бе село Мокрино - автобусът ни остави на центъра, взехме си храна за обяд и се отправихме към местността Мокрински извори (на около 20 мин. път пеша), където изпод един внушителен чинар извира Мокринската река:
Тук видях табела на български език:
Покрай изворите са сковани доста маси и беседки и се разпънахме за обяд. Янкиш продължаваше да ни черпи с доматки, пъпеши и домашна ракия (великолепна). Към 15:15 ч. потеглихме обратно, наслаждавайки се на гледките. Поглед към планината Огражден:
Поглед към Беласица, в чието подножие се завирахме този първи ден (макар и без да я катерим):
Докато вървяхме между селските къщи, се дивяхме на асмите с киви, многото смокини и пр. топлолюбиви растения. Една свежа трева ми направи впечатление и я снимах - Янкиш каза, че я наричат "бутимо" и правят сърми от листата й. Стеблото й е кухо като на уреда за биене на масло, та оттам и името:
Следващата ни спирка с автобуса бе село Колешино, откъдето също с мъничко ходене се стига до известния Колешински водопад.:
Ето го и него - макар и само 12 метра, е доста гиздав:
Малко над водопада:
Пътеката е обезопасена в долната си част:
Тук останахме до към 17:30 ч.
Нашата група пред Колешинския водопад:
Последната спирка за деня бе с. Габрово, откъдето отново с малко ходене отидохме до Габровските водопади - тук сме преди първия:
Ето го и него - невисок, но буен:
Вторият Габровски водопад е малко по-нагоре в гората и докато крачехме към него, отново се разкри панорамна гледка на север:
На път към втория Габровски водопад:
Отдалеч се виждаха неговите каскади:
Вторият Габровски водопад отблизо:
Накрая (към 18:40 ч.) автобусът ни откара до хотела в съседното село Банско и си отпътува за Петрич. Сбогувахме се с Янкиш, който също се прибра в България с автобуса, после ни настаниха по стаите. Изгледът ни отново бе към планината Огражден:
Етажите на хотела бяха терасовидни, а по керемидките пред нашите стаи се разхождаше един паун:
Иначе сградата бе поочукана, но туристи като нас обикновено не придирят. Вечерта в ресторанта се ширеше само нашата група, с македонска музика на живо и много хорца. По някое време нашите Веско и Лозан (на снимката долу - вдясно) също взеха микрофона да попеят...
Донякъде за разочарование на домакините не купонясвахме до малките часове на нощта, а се ориентирахме към почивка, за да имаме свежи сили за похода на другия ден... В събота след закуска потеглихме от хотела към 9:15 ч. с нашия автобус, който отново бе пристигнал от Петрич. Пресякохме Подгорието и се отправихме на север към планината Огражден. Пътят се вие по нейните склонове - тук съм снимала на юг осеяното с парници поле и Беласица отзад (през прозореца на рейса):
Пътят изкачва Огражден до около 1000 м. надм. височина, като превалът я разделя от Малешевската планина. Няколко километра след този превал се спускахме до изходния пункт за днешния преход, където вече ни чакаха македонците от "Ентусиаст", дошли с няколко леки автомобила. Водач отново ни беше Кольо, а в компанията му почти всички бяха пъргави момчета само една жена - Софи. Към 10:20 потеглихме из Малешевската планина. Впоследствие видях карта на маршрута ни от фейсбук-страницата на струмишкото дружество - прилагам я тук:
Целта ни този ден бе връх Петлец - лобното място на Даме Груев. Първата отсечка бе черен път покрай Сувилашката река, в сянката на гората. Денят се очертаваше горещ.
След около час излязохме от гората и прекосихме няколко живописни поляни:
След още половин час стигнахме най-екзотичната точка от маршрута: село Безгащево:
Язък, че нямаше табела, за да се документираме с това забележително име! Направихме половинчасова почивка край една чешма. Разказаха ни, че в селото няма ток и жителите са малко, но някои от тях са се оборудвали с агрегати и са си създали истинска домашна идилия... А други се жалвали, че жените и ракията не им достигат :)
Разбира се, имаше и изоставени рушащи се къщи:
След това поехме нагоре, отново през гора - поглед назад към селото:
Пътят към връх Петлец през гората и над нея...
Я, кой си е разровил пръстта край пътя (и се приготвя да снася яйца)!
Шипките бяха нацъфтели...
Почти сме на билото:
По едно време напуснахме черния път, за да минем покрай къщата на брата на Даме Груев (там е отивал войводата, когато са му направили засада след предателството):
Последни завои по билото преди върха:
Ето я и нашата крайна цел - вляво се вижда чешмата, а вдясно - заслоните:
Надписът на чешмата:
Пристигнахме точно за четири часа (в 14:20 ч) и се настанихме за обяд в най-големия заслон:
Яденето бе полято с ракийка, македонците веднага запяха песни, нашите не останаха по-назад, а по едно време и хорца се извиха отпред:
Точно преди да тръгнем, се изля кратък пороен дъжд, а след като отмина, се строихме за общи снимки:
В 15:20 потеглихме назад по същия път. При големия завой наляво се вижда как групата се катери по склона, за да се отбие до същинското лобно място на Даме Груев (паднал на 17.12.1906 г.).
Още малко по-нагоре:
Жълтуги - колкото искаш:
Ники и Диана, свели глави пред подвига на героя...
За съжаление там някъде батериите на фотото ми се изтощиха и спрях да снимам...
Малко под Петлец минахме покрай самотния имот на един симпатяга Душко, който ни черпи с по глътка ракия и ни подари торба компири. По-надолу се забавихме малко на един разклон в гората, че някои бяха тръгнали по обиколен път. В Безгащево слязохме към 17:40 ч., поканиха ни в двора на една гиздава къща и ни почерпиха с уханни домашни (и ужасно вкусни!) хляб и сирене. След това се разбързахме обратно към шосето, като по него повървяхме допълнително 2 км., за да стигнем до Суви Лаки - около 19:30 ч. Този ден изминахме общо към 27 км и повечето бяхме доста уморени.
Курортното селище се проточва край шосето, състои се основно от частни вили, повечето празни в момента. Домакините ни бяха запалили огън на едно място и ни бяха сготвили вкусна яхния и салата, като някои от тях спяха на палатки на поляната пред огъня. След като вечеряхме, ни разпределиха по вили, чиито ключове бяха взели от собствениците - местата се оказаха недостатъчни, но се сместихме някак. Автобусът ни този път беше с нас и тъй като шофьорът му Гошо също бе останал без подслон, самоотвержено спа на задната седалка! За съжаление беше започнало да се стъмва и да захладнява, та тази вечер нямаше общ купон.
Аз бях в едно малко къще близо до автобуса с още четири дами - заспахме към 23 ч., въпреки пълната луна, изгряла току-що пред прозорчето ни, а на сутринта се разположихме на слънце на верандата отпред - за закуска с кафе и пресен чай. Към 9 ч. се събрахме при автобуса, като най-лаконичният коментар за това, как са нощували останалите, бе: "викай Ура и бегай"! (Главната буква сложих заради ударението!)
В 9:30 потеглихме към премката нагоре по шосето до днешния изходен пункт - на снимката ми се вижда паметник от сръбския соц, с надпис как на това място "на 26.05.1944 г. борците за свобода дали още един як отпор на българските окупаторски сили" (в качеството ни са съюзници на Германия по това време сме имали там войска, а самата Струмица от 1941 до 1944 ч. е била под българско управление). Никой обаче не беше настроен за политически коментари...
Предстоеше ни да се съберем с доста местни туристи, както и с още един автобус с българи от Петрич и Сандански, за да навлезем в планината Огражден и да изкачим първенеца й Огражденец (1746 м) - прилагам отново картата, публикувана от домакините:
Потеглихме към 10:30, повече от сто души, по дългата част от маршрута, показан горе. Поглед към върха:
Времето този път бе облачно и прохладно, изключително приятно за ходене. Пютьом беряхме и разни билки...Тъй като си пазех батерийките за върха, прилагам за пълнота два чужди кадъра от пътя. Тук сме Цецо, Руска, Лозан и аз по време на първата почивка (снимка от Иле Манолев):
Втората (по-голяма) почивка бе след повече от два часа при една чешма - там сме щракнати накуп от Зоран Македонски:
Последва малко по-стръмна пътека в каменист участък, после отново полегат горски път сред редки дървета - и последно кратко върло до връх Огражденец, където пристигаме в 14:40 - тук съм снимала Елена върху пирамидката, със знамето на клуб "Ентусиаст":
Почивка и обяд - в далечината отзад се белеят върховете на Пирин, но не се виждат добре от маранята...
Миро и Таня с българското знаме на върха:
И отново (почти) цялата наша група:
На връщане се бяхме вече разбързали, пътят бе по-къс, пък и многократно го съкращавахме по пътеки през гората, дъбова и вече не толкова рядка. В 17 ч. пристигнахме на шосето, където вече ни чакаше нашият автобус, за да ни откара на последния "ручек" на познатото място в Суви Лаки:
Този път ни бяха сготвили вкусен бял боб с мръвки, а за вегетарианците (като мен) се бяха погрижили да има пържени пресни картофки.
След обяда благодарихме сърдечно на нашите домакини, а водачите Ники и Кольо размениха подаръци...
За съжаление отново нямаше време за песни и танци - в 18 ч. потеглихме обратно и само с едно кратко спиране в Ново село забързахме към дома. Следзалезните облаци бяха доста пищни:
В автобуса изпихме дружно (и доста похвалихме) подареното ни домашно македонско вино. После открихме и бутилка вино, подарък от Янкиш, и разляхме и него (и също шумно одобрихме)... В София влязохме чак към 23:30, а в центъра бяхме минути преди полунощ - замаяни от толкова много приятни изживявания...
Забележка: През цялото време си карахме по българското време и съм посочвала него, но докато бяхме в Македония официалното време бе с един час назад..
Огоя - Биленица - Тътрива поляна - Оград...
Златоград и карнавалът в Ксанти
Франкфуртска марксистска школа
Златоград и карнавалът в Ксанти
Франкфуртска марксистска школа
Няма коментари
