Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 18:23 - Приказният Ивайловград
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 10908 Коментари: 5 Гласове:
12

Последна промяна: 21.05.2013 14:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За почивните дни в началото на май не можахме да сформираме група за ходене на планина, но на 1 май с Таня бяхме поканени на гости в Ивайловград от двете дами, които миналото лято дойдоха с нас в Рила - Дима и Зоя. И без много да му мислим, на 2 май се метнахме на автобуса. В Хасково останахме към три часа в ранния следобед, за да се поразходим. Естествено, отидохме до голямата статуя на (Пресвета) Богородица, влязла в книгата на рекордите на Гинес, както и до кулата-камбанария зад нея:

image

Зад пазара особено се възхитихме на старата черква "Св. Архангел Михаил" - това е входът й:

image

А това е забележителната й камбанария:

image

Следобед се придвижихме до Свиленград в един помрачително задушен автобус, а там на гарата дойдоха да ни вземат с кола Дима и Иван. До Ивайловград ни закараха през Гърция, за по-интересно и с една идея по-малко завоесто. Така че влязохме в града откъм село Славеево и отидохме да оставим багажите при нашата домакиня Зоя. Тя ни съвзе от попитата жега с по един лек леден коктейл и към шест вечерта четирите - Дима, Зоя, Таня и аз - се отправихме на първата си разходка: към известната "дупка". Така наричат най-близкия хълм над града. По пътя домакините знаеха къде цъфтят дивите орхидеи и се заеха да ни ги показват:

image

Тази долу наричаха "бръмбарче" - не е като да не прилича на такова:

image

image

Наоколо имаше доста хвойна, преплетена с едни малки празнични жълти цветчета:

image

И смрадликата беше почти цъфнала:

image

image

Моята компания: Зоя, Таня и Дима.
image

През повечето време ни водеха през поляните (заради орхидеите) и скоро излязохме на големия каменен кръст, извисяващ се над града:

image

Отсреща (в северна посока) беше светнал предзалезно един малък параклис:

image

И бяла дива орхидея:

image

А това е "пчелицата" - за разлика от "бръмбарчето" тя има розови листенца отгоре. За жалст не съм я заснела както трябва...

image

Продължихме през гората от другата страна на хълма и като взе да се стъмва, тръгнахме обратно. На връщане си вървяхме по пътя и най-после стигнахме забележителната дупка (пещера), дала името на хълма. В тъмнината от нея вече излитаха прилепчета - пуснах една-две светкавици, но не съм ги уцелила:

image

За втория ден домакините бяха предвидили крепостта Родостица. Тръгнахме (шест жени) рано, в 7 ч. и смятахме да се върнем на обяд, за да се спасим от жегите. Утрото беше много свежо и покрай пътя, виещ през хълмовете на изток от града, отново се мяркаха диви орхидеи:

image

Аз се радвах и на цъфналите ясени:

image

Известно време вървяхме покрай някогашния кльон по границата с Гърция, след това се спуснахме по едно дере до един приток на Арда. Тук той се пресича, а крепостта е на хълма отсреща - там тъкмо бяха започнали да цъфтят акациите и ухаеха неустоимо:

image

Но преди да идем нагоре, се отбихме (съвсем близо) до мястото, където рекичката се влива в Арда:

image

image

Компанията от Ивайловград:

image

След това се качихме до крепостта. Мястото беше доста обрасло и пътеката едва личеше. Наоколо има и много люляци, но отдавна бяха прецъфтели. Самите разкопки също бяха доста затревени. Това е една колона, останала там:

image

Крепостта е доста обрасла с треви, храсти и дървета, а всички намерени предмети се съхраняват в Историческия музей в Ивайловград.

image

image

Освен колоната, сред зидовете се мяркат оставени два питоса:

image

Нашата компания се разположи за почивка около беседката на археолозите в близката горичка, след което минахме от другата страна , за да ни покажат как мястото е естествено защитено от известното Балък дере:

image

image

Там също има останали оградни зидове:

image

image

image

А това е зидът от страната, от която дойдохме:

image

Сред тревата имаше доста метличина и дива чубрица...

image

Това е прагче на реката долу при мястото на пресичането й, където на връщане се разхлаждахме:

image

Оттук насетне програмата се промени, тъй като роднини на домакините ни бяха дошли на пикник с коли над дерето и решихме да останем с тях на обяд. Докато го приготвяха, с Мария се разходихме напред-назад по черния път за с. Ламбух (ако правилно си спомням). После поседяхме с компанята на сянка, но ни нападнаха комарите... Впоследствие всички се прибрахме в града с колите, за да си спестим ходенето в най-голямата жега.
Там аз и Таня оставихме домакините да почиват и разгледахме историечския музей и етнографския музей в известната бубарска Паскалева къща. До нея е бившият катедрален храм "Св. Илия", който в момента е затворен за ремонт, затова се отбихме до действащата църква "Св. Преображение Господне", където този ден (разпети петък) бе изложена плащеницата, под която по традиция минахме и ние:

image

После обиколихме и новите квартали на града и се прибрахме. И тази вечер предпочетохме задушевния разговор в къщи пред шумната кръчма...
А на третия ден (4 май) отново поехме рано, този път в противоположна посока - към крепостта Лютица. Първата чешма, покрай която минахме, бе Кръстевата:

image

Още един вид дива орхидея:

image

И още подобни - всички им се радват....

image

Пъпки на диви орхидеи:

image

Зелено, зелено...

image

Покрай лозята пътят ни отведе до Лъджанския манастир "Свв. Константин и Елена", но и той бе заключен:

image

Пред него има хубава чешма и разкошен бряст:

image

Радвахме се и на стадото кози, което пристигна в този момент под бряста:

image

image

Майска свежест:

image

Преводът на английски доста ни развесели:

image

На един камък край пътя личи отпечатъкът на ножа на Крали Марко!

image

Скоро стигнахме разклон с табела, указавща, че наляво се отива към Атеренския мост, а надясно - направо към крепостта. Ние свихме наляво и скоро слязохме до река Армира, където има хубав извор и масички за пикник. Пътят дотук ни отне към два часа. Оставихме там Зоя да ни чака (и да пали огъня), а ние трите се отправихме към крепостта. Много скоро пред нас се изправи красивият Атеренски мост:

image

image

Снимка към река Армира от моста:

image

Атеренският мост  в сегашния си вид е от XVI в., но се счита, че е имало такъв още по римско време.

image

Оттам поехме по черния път към върха на хълма - имало и преки пътеки, но сигурно били доста обрасли...Подминахме изоставеното село Рогозово. По пътя си беряхме мащерка и лайка - много гущерчета се разбягваха пред нас, а и няколко змийчета. За час и половина стигнахме централния вход на крепостта Лютица:

image

Вътре също бе доста затревено. Личеше също, че е имало пожар миналото лято:

image

image

Фургонът на археолозите - незаселен в момента:

image

Дима и Таня във вътрешността на църквата:

image

Любимото ми полско цвете:

image

image

Щерната (резервоарът на вода):

image

С увеличение снимах това цвете на стената на щерната (заприлича ми на родопския силивряк, но после ми казаха, че е вид великденче):

image

Последваха още разходки около и по стените на крепостта:

image

Голямата кръгла кула:

image

image

image

Стените в тази част са към десет метра, но дърветата отдолу се опитват да ги стигнат...

image

image

Останки от жилищни сгради:

image

image

Аз и Таня пред входа на крепостта - на тръгване:

image

Побързахме да слезем при Зоя, която ни чакаше за обяд - общо се бавихме към три часа. След обяда отново пресякохме река Армира, но този път завихме отново в посока към с. Лъджа, по друг черен път. Там срещнахме най-голямата дива (пирамидална) орхидея:

аimage

image

За около час, вървейки през поляните покрай реката, излязохме на недовършената водна кула, до която е известната римска вила "Армира" - нашата последна цел. Разгледахме комплекса с чудесните мозайки, но вече без да снимаме... След това се прибрахме на стоп в града... След кратка почивка вечерта се събрахме отново, този път на гости у Дима, и накрая отидохме в църквата за Възкресната служба. Поздравихме се с "Христос воскресе", а малко след полунощ в храма бе донесен и великденският огън от Йерусалим... Но за мен всеки миг в този хубав край беше празник! А на другата сутрин аз и Таня отпътувахме рано за София.



Гласувай:
12



1. hadzapi - Преди около 8 години бяхме на пътуване из Родопите и Странджа и минахме и през Ивайловград, тогава реставрираха мозайките на вила "Армира",
16.05.2013 21:42
но до манастира не можахме да отидем, набързо минавахме, и сега през Вашите снимки го видяхме, както и крепостта "Лютица". Ивайловград е спокоен и хубав град.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Поздравления за постинга!
16.05.2013 21:54
Аз също съм бил тук, но не знаех за римския мост. Ще го потърся ако ходим пак.
Имам въпрос: Защо сте само жени? Трябваше да вземете поне един човек със Вас.
цитирай
3. zvezdichka - Привет Руми!
21.05.2013 14:52
За крепостта Родостица не бях чувала изобщо. И музеите не можахме да посетим 2010г. А не знаех, че има и Етнографски музей. И не знам дали си чула, че Ивайловград се слави с производството на сусамов тахан. Ние му станахме любители и като имаме път покрай кв.Лъджата на Ивайловград се запасяваме с тахан и сусамено семе. То е различно от това, което продават в малки пакетчета в магазините. А като си меся хляб в него си слагам различни семена, включително и сусамено.
Поздравления за постинга!
цитирай
4. rumyeah - Благодаря на всички за коментарите
21.05.2013 16:04
Звездичка, разбрах и за сусама, но не остана време - пък и само аз не съм опитвала местния... Да ви е все така сладък домашният хляб :) Впрочем не пропуснаха да ни почерпят с любимото ми ивайловградско вино!
цитирай
5. zvezdichka - Да и за него
23.05.2013 10:11
ни разказаха "Сира" ли се наричаше, че Ивайловградския регион се е славел с това вино. А и се сещам също, че там имаше и бадемови дръвчета :).
Благодаря :). Напоследък все по често си месим домашен квасен хляб, а хляб от магазина купувам, за да храня котката и кучето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836935
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031