Двудневна разходка в района на х. "Мургана", 20-21 октомври 2012

Името на този постинг е асоциация с парчето "Зелени балкани" на групата Балкански. Точно преди да заминем за балкана, на 19 октомври вечерта, бях на концерта, представящ новия им албум "Оренда" и към края изпълниха тази песен, придружена с видео в зелени цветове, включващо и кадри от района на Райското пръскало.

Излетът беше предложен от Любо и Пламен, към тях се присъединихме аз, Оги и Таня Немска, и тъй като бяхме малко хора, реши се да идем с колата на Таня. Срещнахме се в събота сутринта, натоварихме се набързо в джипа и след около час бяхме на кафе и закуски в центъра на с. Челопеч. Оттам се качихме по старото шосе до прохода Кашана и към 10:30 Таня паркира пред х. "Мургана". Времето бе чудно, а есента - в разгара си. Долните два кадъра са гледките от хижата на юг. На първата, леко на югозапад, се вижда билото на Рила:



А право на юг (зад хвостохранилищата) се издига Средна гора с най-високия си връх в тоя дял - Братия, където имах удоволствието да бродя тази пролет :)



Щом се настанихме, поехме на първата си разходка - към връх Мургана и после по билото на Стара планина на запад. Гората, на чиято есенна пищност се бяхме наслаждавали по пътя, свършва малко над хижата:



Поглед на изток към върховете Курдуна (вляво) и Свищи плаз (вдясно):



Връх Мургана пред нас:



Почивка на върха - Любо и Пламен:



Пак там - Оги и Таня:



Цялата компания до котата на връх Мургана (1639 м) - дотам се отива за около час, но като се вземе предвид почивката, беше станало почти 12 ч.:



Билото на запад - продължихме по тия върхове, като се спряхме преди връх Баба (с постройките) и се върнахме назад:



Отново поглед на юг към хвостохранилищата и билото на Средна гора:



Към следващия връх - Говедарника:



Есенните листа на боровинките, осеяли цялото било, ще останат най-яркият ми спомен от този излет:



Таня Немска - първа, както обикновено:



Поглед на север, вдясно отново са върховете Курдуна и Свищи плаз. Показал се е и откритият рудник "Елаците":



Още червени склонове - и рилското било в далечината:



Таня Немска, в полет:



Втората дълга почивка върху живописните камъни на билото:



Оги, Таня и Пламен:



Разчупеният пейзаж на запад:



Рудникът и езерото му:





Таня позира пред най-характерната скална цепка в района:



Още камъни е червени листа:










Пак "Елаците":



Таня снима Пламен:





Още интересни скали:

















Поглед към вр. Баба - тук направихме кръгом, беше към 14 ч:



Поглед на югозапад към Витоша, зад маранята:



Кончета на червен килим:



Малко над хижа "Мургана":





Отново празничната гора:



Прибрахме се към 16 ч. в хижата и поседяхме отпред на слънце, с хапване и пийване.



Малко преди залеза аз и Таня се разходихме за няма и час по пътя под хижата, зобнахме по една-две шепи шипки и се любувахме на вечерното зарево:





Вечерта малко рано се настанихме в столовата на вечеря, с ретро музиката на Пламен. Естествено, както винаги става в тази хижа, след няма и два часа по-голямата младежка компания, дошла само да купонясва, смени нашата музика с най-пошлата възможна чалга и побягнахме към спалните. Имахме доста време, за да се наспим добре...

Сутринта в неделя, 21 октомври, закусихме към 8 и нещо, а слънцето вече блестеше ослепително:



Обаче духаше и доста силен вятър и се бяха появили облаци. Към 9 ч. казахме чао на хижата и потеглихме с колата обратно към прохода Кашана:



Там оставихме колата пред едноименната хижа (неработеща) и тръгнахме на втората разходка, на изток. И тук първо минахме през шарената гора:



Скоро пътеката излезе на тревистото било, а облаците идеха зад нас от северозапад:



Пред нас - връх Курдуна, а в облака зад него е скрит връх Свищи плаз:



Поглед на юг:


Отново билото на запад, с якичка от облаци, и рилските върхове в далечината:



Връх Курдуна:



Облаците бързат насам:





На север е цяло море от облаци:



На връх Курдуна (1822 м) - Оги, Таня и Пламен:



До върха се отива за около час. поради силния ватър и многото облаци се отказахме да продължим към връх Свищи плаз. Поседяхме на завет да си дооплакнем очите с планинските гледки и поехме обратно към колата:



Още малко любими есенни багри:











Междувременно облаците се бяха разнесли и стана също така слънчево и топло като предния ден.Към 12 ч. бяхме обратно пред х. "Кашана", но Любо, който не дойде с нас на върха, беше тръгнал да се разхожда сам и тъй като се бяхме разбрали да се срещнем в 14 ч. при колата, а нямаше обхват, за да го извикаме по-рано, ние обядвахме и се опънахме на слънце като котки да го чакаме. Малко преди два часа той се върна и потеглихме надолу с колата:



Лежерният ни излет в Етрополския балкан приключи с бири в крайпътната кръчма в Саранци, а в София се прибрахме рано следобед.

Таня Немска ми е състудентка, и сега се чуваме и виждаме чат-пат. Колко ме е канила с нея на туризъм, но ми е малко далече...

Прекрасни снимки от прекрасна природа. Признавам си, като прочетох заглавието си помислих, че е нещо политическо,но се оказа значително по-приятно :) От друга страна, докато капитализмът съсипва природата, един ден може да останем нито без зелени, нито без червени балкани :(