Една от любимите ми пролетни разходки е из Голо бърдо, когато са нацъфтели люляците. В групата "Планински звън" често сме обсъждали как да ги уцелим - тъй като цъфтят няколко седмици след софийските... Най-точно ги бяхме целнали през 2009 г. - тук са снимките от тогава.
Този път решихме да се пробваме на 6 май - и горе-долу сполучихме, но не на 100 %. Преобладаваха напъпилите храсти - там все пак доскоро е било хладно. Така че седмица-две след нас великолепието им може да се улови "на макс"!
Планът беше този път да тръгнем от квартал Кралев дол на Перник - на Централна софийска гара се събрахме 14 кандидати, метнахме се на влака за Перник в 8:05, слязохме на спирка Метал, придвижихме се с питане до автобусната спирка (пред местната "Била") и хванахме бусче №19 до Кралев дол. Към 9:40 се смъкнахме на въртялото на буса и хванахме планината.
След час и нещо, позабавени от бране на коприви и пр., стигнахме по черния път затворената хижа "Кралев дол", зад която започва маркирана пътека, с табели и червена боя, за х. "Славей" и Перник. Първо се изкачвахме стръмно през борова гора, после излязохме на една поляна, където маркировката продължаваше вдясно, но ние тръгнахме напред и започнахме да се радваме на билните гледки:



Навлезли в границите на резервата Острица, веднага забелязахме някои от "познайниците" си там - гороцвета...



...и дивата (може би Райхенбахова?) перуника:



Най-ярки бяха жълтугите (не зная дали са главести или не):





Имаше и доста храсти с бели съцветия, подобни на бъза, но по-дребни от него и с неприятна миризма, като на глога, които бяха нарочени за лек против диабет:







Поглед към Витоша!



Наближаваше пладне, когато се покатерихме на най-високия връх - може би е Острица (1147 м), според табелите за резервата? Там решихме да кривнем вдясно и да потърсим изоставената маркировка...



... тъй като виждахме ясно целта си, но едно съмнително дере ни делеше от нея:





Отново накипрената Витоша:





Скоро излязохме на черния път с червената маркировка и мярнахме първите люлякови храсти наоколо:



Голо бърдо - в тучна зеленина!



Към 13 ч. стигнахме разклона между "Кралев дол", "Славей" и "Орлите" и оттам хванахме отклонението за къта за отдих "Смильовец", където бяхме планирали да обядваме. Няколко компании се бяха разположили по беседките, но имаше свободни и за нас - на долната снимка се вижда върхът, откъдето сме дошли.



След обяда повечето дами държаха да се полюлеят:







Към 14:30 си вдигнахме партакешите от "комплекса":



Оттам до споменатия разклон са 15-ина минути - там се разделихме на две и тези, които искаха да се приберат по-рано, тръгнаха към х. "Славей", а ние продължихме към х. "Орлите":



Разклонът, погледнат отгоре:



Оттам до х. "Орлите" отново ходехме, следвайки червените марки, които се поизгубиха само на първия разклон (за късмет, някои си спомняха, че там трябва да завием наляво)...



Витоша скоро се скри зад хоризонта:



И точно в тази отсечка се насладихме на люляковите гледки (и си набрахме букети, впрочем):
















Към 16:30 бяхме на х. "Орлите", където пихме кафе и починахме 15-20 минути. Оттам до Радомир ни оставаше около час по пътека, сечаша шосето. По някое време се сблъскахме с радомирския вариант на еко-пътека:



Малко над Радомир:



Оттам насетне - минахме през Радомир, пихме бири и си взехме влак към 19 ч. обратно за София. Отново имахме късмет да ходим по сухо и да се печем, а следобедните облаци да ни служат само за украса :)

Качете един влак в 7.40 до Бов, качете се до с. Бов, после до махала Кръст и завийте към махала Данговци, за да посетите къщата на Вазов. От там слезте в посока към река Трескавец, чиято долина е резерват и пак отивате на гара Бов за определен влак.
Приятен път,
Коста