Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2012 19:32 - Прохождане в Западна Средна гора - част 1
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 7816 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 06.06.2012 17:48


Туристическият ми клуб "Планински звън" планираше скитане из Средна гора за 4 дни по празниците от 28 април до 1 май. Накрая заформихме група от 12 души, заковахме маршрута тс тръгване от Челопеч, нощувки в х ижите "Сакарджа", "Братия" и "Оборище" и слизане в Панагюрище, а Рени и Таня Христова направиха съответните резервации. И така, потеглихме от София с влака в 8:39 в събота сутринта - беше толкова препълнен, че като слязохме в Челопеч в 10:15 все още не беше минал контрольор на билетите! Прогнозата беше добра, но все пак си носехме по един кат топли дрехи, а също и храна за 3 дни поне, тъй като по хижите почти не се предлагаше нещо повече от една чорба - така че раниците ни в началото натежаваха.
И така, в 10:30 потеглихме на юг от гарата в Челопеч, покрай сградите на мината, по шосето за хвостохранилищата. Първо подминахме едно бистро езерце. По-долу - поглед към Средна гора:

image

Покрей езерцето - поглед към Стара планина и върховете Свищи плаз (вляво) и Паскал (вдясно):

image

Планът беше да минем през с. Чавдар, за да обядваме. Тук някъде стана ясно, че и тези, които са ходили дотам, не могат да се ориентират сред новия пейзаж с хвостохранилища. В един момент хванахме един ляв разклон, тъй като асфалтът продължаваше по него, но се оказа, че той води към хвостохранилищата, а пътят за селото продължава направо и е черен, та се връщахме през полето да си го хванем. По едно време трябваше да преджапаме Бревинска река и за целта повечето се събухме, което ни забави допълнително. Тук сме малко преди село Чавдар:

image

След всичкото "мотане" пристигнахме в селото към 12:45, след повече от два часа, а се предполагаше, че и един ще ни стигне. А ни чакаше още доста път! Но денят беше чуден и ние бяхме решили щом сме тръгнали, да не се кахърим! Впрочем селото беше почти празно, тъй като в същия час имаше празник на близкия параклис "Св. Петка" - затова поседнахме пред общината на сандвичи и бира. Пазачът там се разприказва с нас и като тръгнахме към 13:30, дори се обади на хижаря на "Сакарджа" да го предупреди. Това е градинката пред общината в с. Чавдар:

image

Докато излизахме от селото, следвахме табелите за "Св. Петка", после се отбихме вляво, все по тясно шосе, и скоро видяхме дори табела за х. "Сакарджа". Към 14:45 пресякохме река Тополница и подминахме гьолче с рибари вдясно край пътя. По-долу - поглед назад: мостът се вижда отзад сред дърветата:

image

А това е пътят пред нас:

image

image

Нататък пътят се движи покрай река Чамдере - тук сме спрели да топнем крака в нея (към 15:15 ч). Подминаваме отбивката вдясно и продължаваме напред:

image

image

Въпреки че бяхме на височина под 800 м. и още не усещахме планинския хлад, дръвчетата тук бяха цъфнали по-късно:

image

image

Към 17 ч., след общо 3 1/2 ч. ходене от селото (с чести почивки), стигнахме мястото, където пътят пресича реката и завива наляво. Там го изоставихме, по указанията на хижаря, и продължихме направо, по по-къс и "по-черен" път - имаше и жълта маркировка. Почти час продължихме покрай реката, с плавно изкачване, след което и нашият път зави вляво и я пресече:

image

На много места покрай пътя имаше приготвени за извозване нарязани трупи:

image

Последният час от прехода за деня беше по стръмни серпентини през гората и меко казано, ни изкара въздуха! Появи се и облак и ни покапа, но съвсем леко. Бяхме доста уморени и поради факта, че не знаехме още колко ни остава - но ето че най-после, към седем без нещо, мярнахме хижата сред клоните на дърветата!

image

И вече доста по-бодро изприпкахме последните метри до нейните сгради. Хижарят Делчо ни посрещна много сърдечно - беше напалил бойлера и веднага си взехме душ. В стаите за спане беше доста тесничко, но се справихме, а в другата сграда, където е столовата, се разположихме удобно край масите на вечеря. Освен нас имаше още една група от Стара Загора и поиграхме малко хора с тях, но без да рипаме много. Хижарят ни беше запалил и печките в стаите, защото през нощта става хладно (около 1200 м н.в.)
На другия ден, неделя, не бързахме да тръгнем за х. "Братия" - отказахме се от късата пътека, която била "зашумена", и решихме да минем по дългата, обгледна билна пътека. Закусихме спокойно и към 9:10 ч. се сбогувахме с хижаря и потеглихме. Той ни изпроводи със здравец - на снимката е застанал между двете дами в розово, Рени и Искра:

image

Пътят се изкачва плавно към вр. Сакарджа, маркировката все още е жълта.

image

Отново не пестихме почивките и се зазяпвахме по какво ли не - малко пасящи кончета край нас:

image

Връх Сакарджа, току-що подсечен отдясно:

image

Част от залисията ни: многобройните иглики наоколо:

image

На билото се откриха гледки към белите върхове на Балкана и Рила, в далечината. По-долу май съм се опитала да снимам купола на Витоша, но едвам се вижда...

image

Един вълшебен етап бе преминаването покрай тия чудни горски цветни поляни:

image

image

Как ни се искаше да си останем в тоя рай!

image

След като гората свърши, веднага се появиха първите антени (отзад е Рила):

image

Наближаваме връх Лисец:

image

Вдясно преди върха има път и табела за Оборище. От другата му страна - също.

image

На връх Лисец бяхме към 11 ч. По-долу - поглед към пътя ни напред:

image

Вляво от пътя ни е връх Братия, към който ще стигнем по-късно, описвайки голяма подкова:

image

А това е сградата малко под връх Братия, снимана с увеличение:

image

На връх Лисец (1386 м), край оградата на сградата с антените - поглед към Балкана:

image

Поглед от връх Лисец към Рила:

image

На връх Лисец - отново поглед към връх Братия - Балканът се белее отзад, а част от групата подсича върха по пътя:

image

Като се спуснахме към близката гора, маркировката ни стана червена. Последвахме една табела с надпис "Панагюрски колонии" и се спуснахме по стръмен път през гората:

image

Към 12:10 излязохме на шосето за Златица (и колониите) и повървяхме 5 минути по него:

image

Веднага след това се отбихме отново по път вляво, покрай няколко рушащи се сгради, а маркировката ни стана зелена. Последва изкачването на склона на Братия по пътека със серпентини през гората:

image

Задъхани, наближихме красивата сграда, която бяхме видели още от връх Лисец:

image

Подминахме я към 13:15 ч. и седнахме да обядваме.

image

За наш късмет, от сградата излезе пазачът Луко и ни заведе по пътечката вдясно до един каптиран извор в гората, за да се заредим със студена вода.

image

Като починахме, повечето продължиха напред по пътя за х. "Братия". Аз, Мария и Таня се качихме на върха. А пък Рени и Данчо останаха да почиват по-дълго. По-долу: поглед назад от склона на връх Братия:

image

На върха бяхме към 14:25 ч. - поглед към веригата на Балкана на север:

image

Мария и Таня на връх Братия (1519 м . най-висок в този дял на Средна гора):

image

Аз и Мария на връх Братия!

image

Част от антените на връх Братия:

image

Поглед към хвостохранилището Люляковица:

image

След като се почерпихме с шоколад и бира (пренесена самоотвержено от Мария!), Таня слезе обратно при Рени и Данчо. Отново поглед към Стара планина:

image

Двечките с Мария слязохме от другата страна на върха, по черния път, който скоро зави и ни смъкна на пътя за хижата вляво. Продължихме през гората, следвайки зелените марки...

image

На едно място отново се любувахме на кончета:

image

След още малко стръмно спускане пътят описа голяма дъга...

image

...и хижа "Братия" цъфна пред нас - в 15:50 ч.:

image

Нашите бяха дошли преди повече от половин час. Посрещна ни хижарят Емил и поседнахме на слънце, отново на кафета и бири. Скоро повечето от групата се присъединиха към нас, а последните трима пристигнаха около час по-късно.
Тази хижа е значително по-просторна и уредена от предишната и почивката в нея бе истинско удоволствие. На всичкото отгоре, докато седяхме на терасата отпред, извадих да почета малко от "Записките" на Захарий Стоянов - бях си изпечатала с дребен шрифт главите за Оборище - и останалите се заинтригуваха също им им почетох на глас. Възрожденското сладкодумие и знаменитите описания на Бенковски и  поп Груйо бяха изслушани с голямо задоволство. При това всички ние, с изключение на Рени и Данчо, не бяхме ходили на Оборище и за нас то пазеше онази мистичност, коато избледнява или изчезва напълно след първата среща...
Вечерта протече тихо и кротко. Хижарят ни беше сварил вкусни супи и запалил камината. В стаите също запалихме печките, тъй като отново почувствахме хладината на нощта. Съжалявах само, че нямаше на какво да си пуснем музика, за да поиграем хорца...

Продължението - тук.




Гласувай:
7



1. ckarlet - Красива природа и страхотни сни...
08.05.2012 20:02
Красива природа и страхотни снимки!
Поздрави за хубавата разходка!
цитирай
2. анонимен - Чудно хубаво!
13.06.2012 19:23
С нетърпение се насочвам към втората част на "прохождането" в Западна Средна гора. Коментарът ти е толкова добър, че имам чувството, че и аз съм там.
цитирай
3. travell - Добре че не сте пили вода от това б...
20.12.2012 10:20
Добре че не сте пили вода от това бистро езерце до Челопеч. Това е не безизвестния язовир Качулка на река Воздол която минава през Челопеч и е приток на Тополница. Замърсяването е ужасно колкото и да не се признава, но това е друга тема.Иначе поздравления добре сте описали всичко.
може да пробвате маршрута от Челопеч към хижа Мургана покрай река Воздол.Стара планина е по високо и гледката е невероятна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836724
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031