Събота, 31 март 2012 г. - с "Планински звън" сме се наговорили да си направим една пролетна разходка до х. "Добра вода" в Родопите. Запомнили сме я като много приятно място за провеждане на маскените ни балове, но не сме били там от няколко години. Събрахме се 11 души на централна гара в София и поехме към Пазарджик с пловдивския влак. Притстигнаме към 10:30 ч. и след 20-ина минути взехме от гарата бусче за с. Дебращица. Още докато се возехме, пролетните ухания се промъкнаха до носовете ни и празникът започна! Навсякъде бяха разцъфтели плодните дръвчета, по полето се мяркаха щъркели... А в София дотогава нямаше нито едно разпъпило се дръвче... Аз си ходех с цял куп мартеници на двете китки... Щом слязохме на центъра в селото, пийнахме кафе и потеглихме по шосето към планината:



Естествено, първо се отбихме в чудесната църква "Св. Неделя" от 1761 г.:





Освен че е много добре поддържана, към нея има неделно училище и битов кът на открито:



След като запалихме по свещичка и си наляхме вода от чешмата в двора, продължихме по пътя нагоре към к-с "Елените". Любувахме се на уханните цъфнали дръвчета наоколо и избирахме къде да си завържем мартениците. Срещнахме и чудно жлътнати дрянове, така че всичките мартеници скоро останаха зад гърба ни :)
След около час и половина стигнахме до комплекс "Елените" и се разположихме на поляната отпред за обяд - на слънце. Там все още "ни чакаше" лимузината, пред която нашата група се е снимала толкова пъти :)



След обяда се отбихме да видим и еленчетата:





След това малко се полутахме покрай оградата на комплекса, докато хванем туристическата пътека, която сече завоите на шосето -поглед от пътеката надолу към Дебращица:



Към 3 следобед нашата славна компания пристигна в х. "ДОбра водА" - малко бъркахме ударенията :) Има чешма с въпросната вода отпред, и разни указания за магии и наричания, на които аз лично не бях склонна да обръщам внимание :) Но е много сладка за пиене! Към нея добавихме и малко бира, разбира се. След около час се отбихме до близкия параклис "Свв. Флор и Лавър" (1908 г.):







Този път обаче не можахме да влезем в него, тъй като ключалката беше развалена и ключът, който ни дадоха от хижата, превърташе напразно... Поседяхме малко отпред:



И все пак не можех да се нарадвам на всяка пъпка или цветенце, които видех!







Наближаваше 5 часа и повечето се прибраха в хижата, но четирима не ни свърташе при това хубаво време и поехме нагоре в гората по маркираната пътека за местността Кулата. Един дъждовник ни позира малко след хижата:



Прозяващото се дърво:



Скоро пътеката излезе на шосето и очевидно пропуснахме следващата отбивка, та продължихме по асфалта - за мен беше добре дошло, тъй като бяхме на слънце!





Покрай нас разни видове върби размахваха пухчета и ресни - и ето ти нова детска радост!











И леската бе цъфнала, и други дръвчета разтваряха пъпки...





Небе, слънце, бели облачета и свежи пролетни дървесни корони.... абсолютно пиянство :)















Към шест и нещо тръгнахме обратно, този път по пряката пътека - на едно място имаше доста паднали дървета на нея!



Към седем без нещо бяхме в хижата - и скоро се разположихме на една голяма маса в столовата за вечеря. Наздравиците бяха последвани от хорца на фона на музика от разни фолклорни телевизии - за жалост не можахме да се развихрим, тъй като нямаше как да пуснем нашите музики, но все пак добре си тропнахме! Вечерта излязохме отвън да се полюбуваме и на звецдите, луната и планетите - появи се сравнително силен, но топъл вятър, който местеше някакви ламарини от покрива на хижата и цяла нощ периодично ги чувахме да кънтят - за щастие, без последствия.

За неделя (1 април) прогнозата беше за студ и валежи, но при нас сутринта започна топла и слънчева. Закусихме и се снимахме пред хижата (макар и не всички):



След това се отправихме по същата пътека като предната вечер (със синя маркировка), за да минем пеш до град Пещера. За по-малко от два часа се качихме през гората на билото - дотогава времето оставаше слънчево и приятно. На поляните поседнахме край минзухарите за 10-ина минути почивка.





Наблизо бе чешмата с мечето, но за съжаление нямаше вода....



Оттам отново си хванахме синята маркировка - недалеч е изоставеният комплекс "Родопа 2" и там я изгубихме, но за наш късмет в съседство имаше вила и стопанинът беше на двора, та ни я показа - (наше) вляво зад дългата жълта сграда на комплекса. Оттам през гората доста бързо стигнахме до шосето, където е параклисът "Свв. Петър и Павел" (заключен) - там си напълнихме вода от чешмата.



Винаги им се радвам на тия родопски поляни :)


Минзухарите бяха моите герои този ден, както предния - върбите, все ги снимах, ли снимах :)



Продължихме по маркираната пътека през гората и минахме покрай няколко езерца:









Спънат кон на зелена трева...









Междувременно се беше заоблачило и малко преди да стигнем града, дори ни покапаха няколко капки дъжд. Маркировката изчезна окончателно от полезрението ни, но вече виждахме къщите долу под нас, и хванахме един от многото черни пътища, забързани да изпреварим дъжда...



Тук в гората се спуснахме напряко без пътека, а вятърът се усили и ни засипа със сухи листа - за жалост в моя кадър те вече са се приземили :)



Щом стигнахме първите къщи, вече с питане се насочихме към автогарата. Дъждът се позасили и прибрах фотоапарата. Общо преходът ни отне почти пет часа и половина - с малки почивки, но и с чести изчаквания на изостаналите от групата. В 13:45 бяхме на автогарата, оттам - с бусче до Пазарджик и веднага - на влака в 15:00 ч. за София. Много бяхме доволни - не само че се насладихме на родопското пролетно тайнство, но и се измъкнахме под носа на завръщащата се за пореден път зима :) Докато се возехме във влака, цъфналите дървета бяха постепенно заменени с покрити с новия сняг...

Този район ми е много любим, впрочем - тук съм описала друго свое скитане там.