27 ноември - още един късноесенен ден с очертаващо се страхотно време!  Сухи пътища (всъщност дори позамръзнали), хладна утрин и слънчев следобед... Кой не обича такова нещо! Маршрутът отново бе предложен от Рени, а желаещите не бяха малко - събрахме се над 15 души. В 8:20 сутринта потеглихме с автобус номер 3 към Пасарел, като слязохме на спирка "Заслон Синаница", за да хванем пряката пътека към въпросния заслон в Лозенската планина.
След кратко изкачване през гората го стигнахме и спряхме за десетина минути пред него:



Продължихме по пътеката нагоре, а мъглите изобщо нямаха намерение да се вдигат... може би затова никой не се отби да бере шипки или глог, а имаше цели поляни, червенеещи от тия плодове!





Към 10:30 стигнахме ловния заслон с многото кучешки колибки отпред... Макар че беше рано, си запалихме огън и седнахме да хапнем на топло.



Малко преди 12 продължихме по пътеката към Бачул чешма и като излязохме на билото, попаднахме в истинска приказка от скреж и слънчеви лъчи!
































































































След 2-3 часа вървене сред този вълшебен пейзаж се поспряхме за следобедни слънчеви бани и после слязохме в село Лозен. Беше още рано, към три и половина, затова приключихме разходката на кафе в селото, изпращайки последните слънчеви лъчи... и се прибрахме сравнително рано в неделната вечер по домовете си. Много обичам сухата есен и всякак й се радвам, но този ден се нагледах на такава красота, че го слагам на първо място в "годишната си класация" :)

тази скрежно-есенна приказка!!!
Поздрави!

Хванала си страхотни мигове от есента!

Красиви снимки!!!Поздрави!