Постинг
20.09.2011 13:42 -
Осем дами, девет върха в Пирин (за два дни) - част 1
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 4859 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2011 13:57
Прочетен: 4859 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 20.09.2011 13:57
За четирите дни от 3 до 6 септември се сформира бойна осемчленна дамска компания с две коли, а водачката Мария Дамянова (Маша, или Мишка) беше съставила пищен план, включващ стабилно търчане по върхове (т.е. траверсиране). Е, не го изпълнихме целия, но пък се наслаждавахме до краен предел през цялото време :)
В събота се събрахме пред нац. стадион и се натоварихме в колите. Оказа се, че хижа "Вихрен" си ремонтира кухнята, та в последния момент се отбихме да пазаруваме допълнително храна. Затова пристигнахме малко късничко в Банско, а когато се качихме по шосето до хижата, не само че паркингът беше пълен, но и доста метри по шосето надолу се редуваха паркирани (както сварили) автомобили. Наместихме някак си и нашите, взехме багаж за два дни и към 12:10 закрачихме по долината на Бъндеришка река към едноименната порта, за да стигнем до хижа "Синаница".
Първи поглед към Вихрен:
Поглед назад към хижата:
Поглед към реката и Бъндеришки чукар:
И към рида на Тодорките...
Почивка на Муратово езеро (ридът на Тодорките се вижда отзад):
Поемаме отново нагоре към портата - езерото остава под нас.
И отново ридът на Тодорките (радваме му се като на торта!):
Камънакът под Бъндеришка порта:
На портата сме след два часа и половина - изгледи оттам:
(Зад Тодорките се показва ридът на Стражите.)
Докато почивахме на портата, се заговорихме с група младежи "дебютанти", базирани в Спано поле, които бяха тръгнали на разходка и се канеха да се върнат по същия път, та ние ги навихме да минат заедно с нас до Синаншика порта, заради хубавата гледка към върховете там, и после да слязат по маркираната пътека до бунгалата. Така групата ни временно се увеличи. Щом подминахме Муратов връх, се отбихме вдясно да надникнем към Георгийските езера:
По-нататък се любувахме на гледките вляво - Спано поле (с езерце), Спанополски чукар и Бъндеришки чукар зад него:
А това е първото зърване на пирамидата на Вихрен в далечината зад нас:
Междувременно небето ставаше все по-мръчкаво и дори пръсна малко дъжд...
Скоро стигнахме Синанишката порта, откъдето зърнахме самия връх:
Приятно ни стана да установим и че въпросителната (от клекове) над Синанишкото езеро си е на мястото:
Част от обединената компания - всеки да се познае по дъждобрана :)
Беше още ранен следобед, но решихм да оставим върха за другия ден и заслизахме към хижата. Камъчетата край пътечката винаги са ми харесвали:
Наближаваме езерото и хижата:
Синаница, Момин връх и езерото.
Към 5:10 следобед се настанихме в хижата и излязохме да поседнем на брега на езерото - за кратко, тъй като отново преръмя ...
Вечерта бяхме възнаградени с класическия за мястото пищен залез:
След като изпратихме слънчо със заръката утре да бъде с нас цял ден, месечината се показа зад върха:
Вечеряхме кротичко, побъбрихме и си легнахме рано, за да се наспим добре за втория ден, за който Маша вече ни беше приготвила сериозна програма. Утрото беше ясно и топло и докато се приготвяхме за тръгване (7 ч.), първите слънчеви лъчи огряха Синаница:
Поехме по пряката пътека към върха - покрай езерото:
Катерехме се нагоре, към огрения от слънцето връх!
Езерото и хижата са вече под нас:
Вихрен и Кутелите се показаха в утринната омара:
Слънчевите лъчи по рида на Синаница:
Панорами отвисоко:
Радвахме се и на цветенцата, естествено - въпреки че повечето вече прецъфтяваха.
Малко под върха:
8:40 ч. - ето ме и мен на връх Синаница (2516 м):
Отново поглед към рида на Вихрен...
Групата на върха, в контражур - Магда пее песен за Пирин, а Маша я записва :)
Поглед към Момин връх.
Слизаме от пирамидата на Синаница:
Минаваме покрай цепката (на втората снимка - Ваня):
Синаница зад нас...
Ето на това се вика ходене по ръба на планината :)
Отново поглед към езерото и хижата долу:
И задължителната снимка на Синаница със собствената сянка:
Към Момин връх!
Отново Синаница - видяна от Момин връх (2480 м).
Слизане от Момин връх:
Птичка на скаличка...
Момин връх (отдолу).
Към Синанишка порта:
Друга тамошна забележителност: "морето":
И ето ни отново на портата - в 10:15 ч.
Следва продължение...
В събота се събрахме пред нац. стадион и се натоварихме в колите. Оказа се, че хижа "Вихрен" си ремонтира кухнята, та в последния момент се отбихме да пазаруваме допълнително храна. Затова пристигнахме малко късничко в Банско, а когато се качихме по шосето до хижата, не само че паркингът беше пълен, но и доста метри по шосето надолу се редуваха паркирани (както сварили) автомобили. Наместихме някак си и нашите, взехме багаж за два дни и към 12:10 закрачихме по долината на Бъндеришка река към едноименната порта, за да стигнем до хижа "Синаница".
Първи поглед към Вихрен:
Поглед назад към хижата:
Поглед към реката и Бъндеришки чукар:
И към рида на Тодорките...
Почивка на Муратово езеро (ридът на Тодорките се вижда отзад):
Поемаме отново нагоре към портата - езерото остава под нас.
И отново ридът на Тодорките (радваме му се като на торта!):
Камънакът под Бъндеришка порта:
На портата сме след два часа и половина - изгледи оттам:
(Зад Тодорките се показва ридът на Стражите.)
Докато почивахме на портата, се заговорихме с група младежи "дебютанти", базирани в Спано поле, които бяха тръгнали на разходка и се канеха да се върнат по същия път, та ние ги навихме да минат заедно с нас до Синаншика порта, заради хубавата гледка към върховете там, и после да слязат по маркираната пътека до бунгалата. Така групата ни временно се увеличи. Щом подминахме Муратов връх, се отбихме вдясно да надникнем към Георгийските езера:
По-нататък се любувахме на гледките вляво - Спано поле (с езерце), Спанополски чукар и Бъндеришки чукар зад него:
А това е първото зърване на пирамидата на Вихрен в далечината зад нас:
Междувременно небето ставаше все по-мръчкаво и дори пръсна малко дъжд...
Скоро стигнахме Синанишката порта, откъдето зърнахме самия връх:
Приятно ни стана да установим и че въпросителната (от клекове) над Синанишкото езеро си е на мястото:
Част от обединената компания - всеки да се познае по дъждобрана :)
Беше още ранен следобед, но решихм да оставим върха за другия ден и заслизахме към хижата. Камъчетата край пътечката винаги са ми харесвали:
Наближаваме езерото и хижата:
Синаница, Момин връх и езерото.
Към 5:10 следобед се настанихме в хижата и излязохме да поседнем на брега на езерото - за кратко, тъй като отново преръмя ...
Вечерта бяхме възнаградени с класическия за мястото пищен залез:
След като изпратихме слънчо със заръката утре да бъде с нас цял ден, месечината се показа зад върха:
Вечеряхме кротичко, побъбрихме и си легнахме рано, за да се наспим добре за втория ден, за който Маша вече ни беше приготвила сериозна програма. Утрото беше ясно и топло и докато се приготвяхме за тръгване (7 ч.), първите слънчеви лъчи огряха Синаница:
Поехме по пряката пътека към върха - покрай езерото:
Катерехме се нагоре, към огрения от слънцето връх!
Езерото и хижата са вече под нас:
Вихрен и Кутелите се показаха в утринната омара:
Слънчевите лъчи по рида на Синаница:
Панорами отвисоко:
Радвахме се и на цветенцата, естествено - въпреки че повечето вече прецъфтяваха.
Малко под върха:
8:40 ч. - ето ме и мен на връх Синаница (2516 м):
Отново поглед към рида на Вихрен...
Групата на върха, в контражур - Магда пее песен за Пирин, а Маша я записва :)
Поглед към Момин връх.
Слизаме от пирамидата на Синаница:
Минаваме покрай цепката (на втората снимка - Ваня):
Синаница зад нас...
Ето на това се вика ходене по ръба на планината :)
Отново поглед към езерото и хижата долу:
И задължителната снимка на Синаница със собствената сянка:
Към Момин връх!
Отново Синаница - видяна от Момин връх (2480 м).
Слизане от Момин връх:
Птичка на скаличка...
Момин връх (отдолу).
Към Синанишка порта:
Друга тамошна забележителност: "морето":
И ето ни отново на портата - в 10:15 ч.
Следва продължение...
До старопланинския връх Голям Купен
Добрата ламя Триглава
Огоя - Биленица - Тътрива поляна - Оград...
Добрата ламя Триглава
Огоя - Биленица - Тътрива поляна - Оград...
Следващ постинг
Предишен постинг