След изпълнения с емоции съботен ден и 4-5 часа сън в чудесната хижа "Горски рай", сравнително рано се приготвихме за тръгване нагоре. Времето, както и предния ден, се очертаваше да бъде великолепно.



Част от компанията пред хижата:



В седем поехме през резервата "Чупрене" (съхраняващ най-северните иглолистни гори у нас, основно смърч) - хижарят ни изпрати малко след табелите на входа му, където пътеката започва да катери със серпентини стръмния планински склон. Гората наоколо бе стара, гъста и приказна.





След час и нещо стигнахме изворчето, от което бяхме предупредени да заредим вода за целия ден. Починахме малко и към 9 ч. излязохме на билото. Тук направихме завой наляво, по дължината на билото - към вр. Оба. Зад над остана връх Остра чука - по-долу ("стрелката" във въздуха на снимката е една от многото мухи, досаждащи да позират пред обективите ни).







Радвахме се на граничните пирамидки (със Сърбия) - тук на заден план е връх Миджур.





По пътя към вр. Оба.





Последни метри от изкачването на Обов връх.





Водачката ни Ели позира на Обов връх (2033 м) - най-западният двухилядник в България.



Закуска на върха (там бяхме час след излизането на билото).



Поглед назад към билото и вр. Остра чука.



Моя милост на Обов връх.



Поглед към Миджур (от Обов връх).



Започнахле слизането към седловината между Оба и Миджур.



Таня позира върху една от граничните пирамидки.



Маша на фона на Миджур - всякакви прилики с известни бразилски статуи са случайни :)



Облаците започнаха да слизат към нас.





Към 10:55 ч. оставихме раниците на премката (откъдето после щяхме да слизаме) и поехме към върха - основна цел на занятието ни.



Облаците започнаха да облизват билото.









Поглед към сръбско.



Минзухарените поляни изобилстваха в тази част.







Таня на билото.



Поглед назад.





Поглед към сръбско.



Облаците изнесоха подобаващо представление, но дъждът ни се размина!







Таня разглежда книгата на върха (стигнахме там към 12:30).


Аз и Таня на вр. Миджур (2168 м - най-висок в Западна Стара планина).


Маша и Елза на върха.



Гледки от върха.





И на слизане облаците се лепяха от северната страна.



Като стигнахме обратно при раниците си, обядвахме набързо и малко преди два часа поехме надолу  по маркираната пътека за село Горни Лом.



Първият час от слизането е сред клек.







Под Миджур са изворите на река Лом.


Минахме през поляни с билки и цветя. Облаците ни спестиха слънчевото изгаряне, но бяхме загрели достатъчно, за да бързаме към реката.






След откритата част маркираната пътека навлезе в гора - спуснахме се по доста стръмен рид и към 4 ч. следобед стигнахме реката, в която се охладихме. Последната част от маршрута минахме по черен път покрай реката, подминахме хижа "Горни Лом" (безлюдна, поне в този момент) и към 17:40 стигнахме паркинга на бившата флотационната фабрика (на 3 км от селото), където ни чакаше нашият автобус. Не се бавихме повече, само спряхме за по една бърза бира в селото, тъй като ни чакаха поне три часа път към София. Прекарахме ги в лека дрямка - двата дни по над 10 часа ходене и малкото сън все пак отложиха купона - и малко след 21:30 се прибрахме в София.

Чудесно, за завиждане сте!

на една от снимките си хванала нарцисовидна съсънка, тази с белите цветове - хубави снимки

Миджур- една от моите мечти, не знам кога ще го кача. Браво на теб!

Чудни снимки!