Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2011 19:01 - Копренска екопътека - 4 юни 2011
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 6772 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 09.06.2011 17:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Записала се бях преди месец в групата на Мария Дамянова (Маша) за екскурзия до Миджур. Тъй като пътувахме с нает автобус, за първия ден бяха решили да запълнят времето с отбиване до х. "Копрен" (над с. Копиловци, Монтанско) и минаване по по-известната екопътека. И така, в събота, след удобно пътуване с кафе пауза на прохода Петрохан, към 11 ч. сутринта се изсипахме пред санаториума в района на хижата. Времето беше превъзходно, настроението - лежерно, взехме по сандвич и шише вода и поехме, оставяйки раниците в автобуса. След няма и 5 минути стигнахме известния водопад Дуршин скок.
image
Казват, че зеленото успокоява, но може би нещо не ми е наред, защото у мен предизвиква еуфория :)
image
image
Още там пресичането на реката по мостчето стана с взаимно подпомагане и си помислих, че повечето хора, отишли просто на разходка, ще бъдат дотук!
image
Продължихме по пътечката нагоре...
image
При следващото пресичане на реката бях заета да събувам и обувам пътъци и не снимах! По-нататък започнаха стълбичките.
image
image
image
image
image
image
image
Беше стръмничко и темпото - позабавено, а това благоприятстваше моето зазяпване по зеленията!
image
image
image
image
image
image
image
По някое време, по израза на Маша, казахме "чао" на реката.
image
image
Продължихме обиколката покрай мъхести скали, които на места се извисявахе над главите ни.
image
image
image
image
image
image
image
image
image
Следващата по-открита част на маршрута минава под красиви скали.image
image
image
image
image
image
Поглед към района на хижата.
image
"Горската тоалетна" :)
image
Не ми омръзваше зеленият рай!
image
"Тотемът":
image
Последва провирането през тесен скален процеп...
image
... и заобикалянето на още интересни скали....
image
image
image
image
image
image
След едно последно кратко изкачване се намерихме на билото!
image
image
image
image
image
image
image
Хапнахме сандвичите, наслаждавайки се на гледките, и продължихме по втората част от кръговия маршрут - слизането.
image
Някъде там, следвайки червената маркировка, подминахме надпис: "екопътека №2". Скоро се появи и първият водопад (в този отсек).
image
image
Тук пътеката беше значително по-трудно проходима от първата част:
image
image
image
Отново ни чакаше провиране прeз скали, съчетано със стръмно спускане надолу по доста хлъзгав терен и това допълнително забави темпото...
image
image
image
Ах, Мария!
image
image
Ставахме все по-пъргави в маневрите :)
image
image
image
На това място доста се позабавихме, тъй като липсващата стълбичка и калта превърнаха минаването в малък екшън - не съм снимала подробностите, за да не преча на колоната, но когато се събрахме в долната част, спокойно можехме да сформираме група "Кални дупета" :)
image
Още водни прелести...
image
image
image
image
Последнатата отсечка беше под стръмнините и встрани от реките и единствените ни препятствия бяха нападалите дървета...
image
Скоро излязохме на поляна и като погледнахме назад, видяхме склона, който бяхме обиколили. Само ние си знаем как се преброжда тази примамлива гора!
image
Дойде отново ред да се любуваме на цветята... Срещнахме и няколко костенурки.
image
image
image
image
Не помнехме откога не сме се радвали така, като видим път!
image
Сенките се бяха удължили, тъй като вместо за три и половина часа, минахме маршрута почти за осем! По този повод екопътеката беше прекръстена на епопътека (нали е епична). Всички обаче бяхме изключително доволни от видяното и преодоляното :)
image
Очакваше ни още доста път до с. Чупрене, а след това поехме с автобуса по един макадам - в посока на х. "Горски рай". Към девет вечерта шофьорът се отказа да рискува колата си и ни остави да продължим пеша при една чешма (където можеше да обърне). И така, нарамихме раниците и поехме по виещия се нагоре път. След един час минахме на челници - добре, че поне една трета от групата носеха такива! Над главите ни искряха хиляди звезди и вече дори не усещахме умора... Малко след полунощ пристигнахме в уютната хижа, където на всичкото отгоре се заформи купон в чест на рожденичката Ели (която щеше да ни води на другия ден към върха). Налагаше се все пак и да поспим малко, тъй като в неделя ни чакаше доста път...

Продължението - тук.




Гласувай:
5



1. goby3 - :)
10.06.2011 10:03
Прекрасно! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836953
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031