Постинг
08.06.2011 19:01 -
Копренска екопътека - 4 юни 2011
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6772 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2011 17:09
Прочетен: 6772 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 09.06.2011 17:09
Записала се бях преди месец в групата на Мария Дамянова (Маша) за екскурзия до Миджур. Тъй като пътувахме с нает автобус, за първия ден бяха решили да запълнят времето с отбиване до х. "Копрен" (над с. Копиловци, Монтанско) и минаване по по-известната екопътека. И така, в събота, след удобно пътуване с кафе пауза на прохода Петрохан, към 11 ч. сутринта се изсипахме пред санаториума в района на хижата. Времето беше превъзходно, настроението - лежерно, взехме по сандвич и шише вода и поехме, оставяйки раниците в автобуса. След няма и 5 минути стигнахме известния водопад Дуршин скок.
Казват, че зеленото успокоява, но може би нещо не ми е наред, защото у мен предизвиква еуфория :)
Още там пресичането на реката по мостчето стана с взаимно подпомагане и си помислих, че повечето хора, отишли просто на разходка, ще бъдат дотук!
Продължихме по пътечката нагоре...
При следващото пресичане на реката бях заета да събувам и обувам пътъци и не снимах! По-нататък започнаха стълбичките.
Беше стръмничко и темпото - позабавено, а това благоприятстваше моето зазяпване по зеленията!
По някое време, по израза на Маша, казахме "чао" на реката.
Продължихме обиколката покрай мъхести скали, които на места се извисявахе над главите ни.
Следващата по-открита част на маршрута минава под красиви скали.
Поглед към района на хижата.
"Горската тоалетна" :)
Не ми омръзваше зеленият рай!
"Тотемът":
Последва провирането през тесен скален процеп...
... и заобикалянето на още интересни скали....
След едно последно кратко изкачване се намерихме на билото!
Хапнахме сандвичите, наслаждавайки се на гледките, и продължихме по втората част от кръговия маршрут - слизането.
Някъде там, следвайки червената маркировка, подминахме надпис: "екопътека №2". Скоро се появи и първият водопад (в този отсек).
Тук пътеката беше значително по-трудно проходима от първата част:
Отново ни чакаше провиране прeз скали, съчетано със стръмно спускане надолу по доста хлъзгав терен и това допълнително забави темпото...
Ах, Мария!
Ставахме все по-пъргави в маневрите :)
На това място доста се позабавихме, тъй като липсващата стълбичка и калта превърнаха минаването в малък екшън - не съм снимала подробностите, за да не преча на колоната, но когато се събрахме в долната част, спокойно можехме да сформираме група "Кални дупета" :)
Още водни прелести...
Последнатата отсечка беше под стръмнините и встрани от реките и единствените ни препятствия бяха нападалите дървета...
Скоро излязохме на поляна и като погледнахме назад, видяхме склона, който бяхме обиколили. Само ние си знаем как се преброжда тази примамлива гора!
Дойде отново ред да се любуваме на цветята... Срещнахме и няколко костенурки.
Не помнехме откога не сме се радвали така, като видим път!
Сенките се бяха удължили, тъй като вместо за три и половина часа, минахме маршрута почти за осем! По този повод екопътеката беше прекръстена на епопътека (нали е епична). Всички обаче бяхме изключително доволни от видяното и преодоляното :)
Очакваше ни още доста път до с. Чупрене, а след това поехме с автобуса по един макадам - в посока на х. "Горски рай". Към девет вечерта шофьорът се отказа да рискува колата си и ни остави да продължим пеша при една чешма (където можеше да обърне). И така, нарамихме раниците и поехме по виещия се нагоре път. След един час минахме на челници - добре, че поне една трета от групата носеха такива! Над главите ни искряха хиляди звезди и вече дори не усещахме умора... Малко след полунощ пристигнахме в уютната хижа, където на всичкото отгоре се заформи купон в чест на рожденичката Ели (която щеше да ни води на другия ден към върха). Налагаше се все пак и да поспим малко, тъй като в неделя ни чакаше доста път...
Продължението - тук.
Казват, че зеленото успокоява, но може би нещо не ми е наред, защото у мен предизвиква еуфория :)
Още там пресичането на реката по мостчето стана с взаимно подпомагане и си помислих, че повечето хора, отишли просто на разходка, ще бъдат дотук!
Продължихме по пътечката нагоре...
При следващото пресичане на реката бях заета да събувам и обувам пътъци и не снимах! По-нататък започнаха стълбичките.
Беше стръмничко и темпото - позабавено, а това благоприятстваше моето зазяпване по зеленията!
По някое време, по израза на Маша, казахме "чао" на реката.
Продължихме обиколката покрай мъхести скали, които на места се извисявахе над главите ни.
Следващата по-открита част на маршрута минава под красиви скали.
Поглед към района на хижата.
"Горската тоалетна" :)
Не ми омръзваше зеленият рай!
"Тотемът":
Последва провирането през тесен скален процеп...
... и заобикалянето на още интересни скали....
След едно последно кратко изкачване се намерихме на билото!
Хапнахме сандвичите, наслаждавайки се на гледките, и продължихме по втората част от кръговия маршрут - слизането.
Някъде там, следвайки червената маркировка, подминахме надпис: "екопътека №2". Скоро се появи и първият водопад (в този отсек).
Тук пътеката беше значително по-трудно проходима от първата част:
Отново ни чакаше провиране прeз скали, съчетано със стръмно спускане надолу по доста хлъзгав терен и това допълнително забави темпото...
Ах, Мария!
Ставахме все по-пъргави в маневрите :)
На това място доста се позабавихме, тъй като липсващата стълбичка и калта превърнаха минаването в малък екшън - не съм снимала подробностите, за да не преча на колоната, но когато се събрахме в долната част, спокойно можехме да сформираме група "Кални дупета" :)
Още водни прелести...
Последнатата отсечка беше под стръмнините и встрани от реките и единствените ни препятствия бяха нападалите дървета...
Скоро излязохме на поляна и като погледнахме назад, видяхме склона, който бяхме обиколили. Само ние си знаем как се преброжда тази примамлива гора!
Дойде отново ред да се любуваме на цветята... Срещнахме и няколко костенурки.
Не помнехме откога не сме се радвали така, като видим път!
Сенките се бяха удължили, тъй като вместо за три и половина часа, минахме маршрута почти за осем! По този повод екопътеката беше прекръстена на епопътека (нали е епична). Всички обаче бяхме изключително доволни от видяното и преодоляното :)
Очакваше ни още доста път до с. Чупрене, а след това поехме с автобуса по един макадам - в посока на х. "Горски рай". Към девет вечерта шофьорът се отказа да рискува колата си и ни остави да продължим пеша при една чешма (където можеше да обърне). И така, нарамихме раниците и поехме по виещия се нагоре път. След един час минахме на челници - добре, че поне една трета от групата носеха такива! Над главите ни искряха хиляди звезди и вече дори не усещахме умора... Малко след полунощ пристигнахме в уютната хижа, където на всичкото отгоре се заформи купон в чест на рожденичката Ели (която щеше да ни води на другия ден към върха). Налагаше се все пак и да поспим малко, тъй като в неделя ни чакаше доста път...
Продължението - тук.
Следващ постинг
Предишен постинг