В един доста разпространен анекдот с неизвестен произход, един студент в университета, за когото се твърди, че е бил самият Алберт Айнщайн, затапва своя професор атеист, като по логически начин "доказва", че Бог съществува. Ето я и цялата история:
Един професор предизвикал студентите си със следния въпрос: - Нали Бог е сътворил всичко, що съществува? Един студент се обадил: - Да, точно така. При което професорът попитал: - Щом Бог е сътворил всичко, значи е създал и злото, нали? Тъй като злото съществува (както е видно от постъпките на човеците), то Бог е и зло, не само добро. Студентът не могъл да отвърне на това, с което засилил убеждението на професора, че е "доказал", че "вярата в Бог" е една измислица, следователно тя е безполезна. Друг студент обаче вдигнал ръка и попитал професора: - А дали съществува студеното? Професорът отговорил: - Що за въпрос е това? Естествено, че студеното съществува. Никога ли не ти е било студено? А студентът отвърнал: - Всъщност, професоре, студеното не съществува. Според законите на физиката, студеното е просто отсъствие на топлина. Всяко нещо може да бъде наблюдавано, стига да излъчва или предава някаква енергия (топлина). Абсолютната нула е пълното отсъствие на топлина, но самото студено само по себе си не съществува. Ние хората просто сме създали едно понятие, с което обозначаваме кога усещаме, че не ни достига топлина. Професорът не отговорил. - А тъмното съществува ли? - продължил да пита студентът. - Разбира се. - вече не толкова уверено отговорил професорът. И този път студентът отвърнал: - Отново грешите, професоре. Тъмното също не съществува. Всъщност то е просто отсъствие на светлина. Светлината може да се изследва, а тъмното не може. Един лъч светлина е в състояние да прониже мрака и да освети повърхността, върху която попадне. Тъмното е просто едно понятие, което ние хората сме създали, за да опишем какво се случва, когато има пълна липса на светлина. Професорът отново не отговорил. Накрая студентът попитал: - А злото - то дали съществува? Обнадежден, професорът отговорил: - Разбира се, че съществува! Както споменах в началото, всички ние сме свидетели на престъпления, издевателства и насилие навсякъде около нас. А тези неща са лицето на злото. Студентът се подсмихнал и отвърнал: - Професоре, злото също не съществува. Също както със студеното и тъмното, злото е просто едно понятие, което ние хората сме създали, за да опишем резултата от липсата  на Божието присъствие в човешките сърца. След това професорът ниско се поклонил на умния си студент и повече не проговорил. А името на младия студент било АЛБЕРТ АЙНЩАЙН!

Анализ
Така. Сега, след като преодолеем първоначалния "УАУ!" ефект, нека поразсъждаваме малко по-трезво над тази апокрифна притча за колежанина Алберт Айнщайн, която се предполага да ни е убедила в съществуването на Бог. Първо на първо, оказва се, че тя за пръв път се е появила в публичното пространство в далечната... 2004 г.
Един от признаците за фалшивата идентичност на главния "добър" герой в историята е фактът, че по онова време абсолютно същият анекдот вече от пет години е бил в циркулация из уеб-пространството, но любопитно - в онази по-ранна версия никъде не се споменава никакъв Айнщайн.
Друг признак е това, че със сигурност знаем, че Айнщайн съвсем ясно е определял сам себе си като агностик, който не е вярвал в това, което бихме нарекли "персонифициран Бог". Така например, в една малко по-напреднала възраст той пише: "Божието слово за мен не е нищо повече от израз на човешката слабост, а Библията е сбирка от почитани, но все пак примитивни легенди, които така или иначе си остават доста детински" (действителни думи на Алберт Айнщайн).
Освен това, Айнщайн е бил доста внимателен и педантичен мислител, който не би се подвел по измамно благовидна логика като показаната от въпросния студент. Така, както е представен, неговият аргумент нито опровергава, нито доказва НЕсъществуването на Бог. Всъщност чисто логически погледнато, сами по себе си заключенията на студента дори не са предназначени да докажат и неговото съществуване.


Благовидна логика
Твърдението, че студеното "не съществува", тъй като според законите на физиката то е просто "отсъствието на топлина", представлява умело заиграване с понятията. "Топлината" е съществително - наименование на физично явление, форма на енергия. "Студеното" е прилагателно, което описва относиталното отсъствие на топлина. Като казваме, че нещо е "студено", или че на нас ни "е студено", или пък че отиваме отвън "на студено", ние не твърдим, че студеното "съществува". Единственото, което правим, е да докладваме за температурата (т.е. нивото на "топло"). Важно е да отбележим, че противоположното на "студено" не е "топлина", а е "топло" - което е качество, а не предмет.
Същото се отнася и до "светлината" (в този контекст - едно съществително, което обозначава форма на енергия) и "тъмното" (едно прилагателно, т.е. свойство). Когато казваме, че навън "е тъмно", явлението, което описваме, всъщност е относителното отсъствие на светлина (или ограничено присъствие) - но това не означава, че когато говорим за "мрака", ние твърдим, че той е "нещо", което съществува в същия смисъл, както съществува "светлината". Ние просто описваме определени възприемани от нас степени на осветеност.
И така, философският трик с приравняването на "топлина" със "студено" и на "светлина" с "тъмно" като равностойни двойки, съставени от противоположни *неща*, единствено служи да онагледи как второто понятие от всяка от тези двойки всъщност въобще не се отнася до някакво *нещо*, а просто до относителното отсъствие на това *нещо*.
Младият Айнщайн, дори наистина да бе присъствал в онази класна стая, би бил съвсем наясно с тези неща - да не говорим пък за неговия професор!


Определение за добро и зло
Дори и да приемем тези изначално погрешно представени противоположности като валидни, целият аргумент продължава да виси върху слабата спасителна сламка, която представлява заключението, че злото "не съществува", понеже, както се опитва да ни убеди студентът, "злото" е просто едно понятие, с което си служим, за да опишем "отсъствието на Божие присъствие в сърцата ни". И тук логиката се срива.
До тук аргументът на студента разчита на поставянето на предполагаеми противоположности - топло срещу студено, светло срещу тъмно. Но какво е обратното на злото? ДОБРОТО. За да има последователност в аргументацията, изводът би трявало да бъде: "злото не съществува, защото то е само едно понятие, с което си служим, за да отбележим отсъствието на ДОБРО". Но както е видно, това въобще не е заключението, което прави студентът.
Някои биха казали, че доброто е еквивалентно с присъствието на Бог в човешките сърца, но в такъв случай ние бихме поставили началото на един съвсем различен дебат, вместо да доведем до завършек този, който първо сме започнали.

 

Теодицеята на Августин
Макар и на практика оборен с похватите на логиката, на които има претенцията да разчита в своя подкрепа, като цяло аргументът на студента е класически пример за една концепция, известна сред застъпниците на християнската доктрина като "теодицея" - защита на твърдението, че Бог е всемогъщ и добронамерен, въпреки че е създал един проникнат от злото свят. Тази конкретна форма на теодицеята се основава на идеята, че злото спрямо доброто е каквото е тъмнината спрямо светлината (т.е. и в двата случая се предполага първото да представлява чисто и просто отсъствие на второто). Този подход обикновено се приписва на Августин от Хипон, който пръв извел този аргумент преди около 1600 години. Той заключил, че Бог не е създал злото, а всъщност злото само нахълтва в света - с други думи, доброто отстъпва пред натиска му, посредством свободната воля на човека.
Но теодицеята на Августин отваря една още по-голяма логическа кутия на Пандора: проблемът със свободната воля срещу детерминизма. Който е един съвсем отделен дебат и е доста дълга история. Засега е достатъчно само да споменем, че дори и да сметнем удобната вратичка със "свободната воля" за достатъчно убедително извинение, тя така или иначе няма никакво отношение към Бог и по никакъв начин не доказва съществуването му. Единствено доказва, че съществуването на зло НЕ ИЗКЛЮЧВА съществуването на всезнаещо, всесилно божество. Но от това да "не изключва" нещо и да "доказва" съществуването на това нещо остава да зее доста голяма празнина.


Логическият капан, в който християнската религия сама се е вкарала: Ако Бог съществува и наистина е 1) всемогъщ, 2) всезнаещ и 3) морално безгрешен, то той съответно или е 1) способен да сложи край на всяко зло, или 2) знае как да го стори, или 3) желае злото да изчезне. Но след като злото съществува, то Бог или не съществува, или не е (1, 2, 3) всемогъщ, всезнаещ и морално безгрешен. Което поставя под съмнение цялата доктрина на християнската религия.
Айнщайн и религията
От това, което знаем за Алберт Айнщайн, позовавайки се на собствените му изказвания и писания, цялото това схоластично и метафорично взиране в пъпа би го отегчило до смърт. Като един теоретичен физик до костите си, за него устройството и изумителната сложнота на Вселената са били вдъхновяващи до такава степен, че бихме могли да определим усещането като "религиозно". Като едно чувствително човешко същество, той живо се е интересувал от моралните въпроси. Но съвсем недвусмислено, този му интерес не го е отвел до убеденост в съществуването на висш разум.
"Относителността не ни дава оправдание да си създаваме богоподобни същества по свой образ и подобие", пише той в отговор на въпрос какви са възможните последствия за религията от неговата Теория на относителността. "По тази причина, хората от моята порода виждат в нравствеността една чисто човешка черта, макар и да е най-важната в човешкия свят".

Нещо повече, Айнщайн често и много подробно се изказва по темата за моралността. Заключенията му са недвусмислени:

1. Моралът е изцяло човешки проблем 2. Моралът засяга единствено човеците, не боговете 3. Етиката е изключително човешки проблем и няма нужда от намесата на свръхестествени авторитети 4. Етиката се основава на съпричастност, образование, социални връзки и нужди 5. Страхът от наказание и надеждата за награда не могат да бъдат основа за морал 6. Всяка автократична, принудителна морална система неминуемо е обречена на израждане 7. Няма нищо божествено в нравствеността - тя е изцяло човешка черта 8. Етичното поведение трябва да се основава на съпричастност и образование
  

Забавна модификация на притчата
Един видоизменен вариант на горната притча за сблъсъка на професора с вярващия студент предлага една друга, неочаквана развръзка:
Всеки път професорът изпуска на земята парче тебешир и всеки път "доказва", че Бог не съществува, след като то се разбива на парчета на пода, въпреки че той предварително е помолиг Бог, ако съществува, да предотврати счупването на тебешира.
Веднъж един студент толкова се вбесява, че се развиква на професора. Ръката на професора се разтреперва, той изпуска парчето тебешир, то се измушва през ръкава му, после през панталона му, през крачола и накрая пада на пода, без да се счупи. След което професорът, смутен, напуска класната стая (естествено).
В следващата сценка вече виждаме професора да стърчи върху една платформа и да вика към небето: "Господи, ако съществуваш, ела и ме махни оттук!" Един якичък морски пехотинец се приближава до платформата, забива един юмрук в лицето на професора, който залита и пада по гръб от платформата. След което морският пехотинец се надвесва над него, озъбва му се насреща и заявява: "Господ беше малко зает днес, та прати мен".
И естествено черешката на тортата... Този морски пехотинец бил не кой да е, ами... АЛБЕРТ АЙНЩАЙН!