В страните след нас  няма свободен достъп до Интернет. В Северна Корея има само един телевизионен канал, който излъчва половин ден документални филми за живота и делото на великия вожд Ким Ир Сен, а другата половина от денонощието- репортажи за живота на сина му Ким Чер Ир. Телевизията и вестниците в Куба пък са обсебени от пачангите, фестивалите в чест на революцията и здравословното състояние на Фидел. За Узбекистан и Тюркменистан вече сме писали – безумна цензура и тотален контрол на всичко, свързано със свободата на словото.
        Привидно  се отличаваме от изброените примери със стотиците радиа и телевизии, множество вестници и пъстра медийна панорама от регионални такива. Уж има етичен кодекс, СЕМ и още куп контролни органи, но се оказва, че най-голямата ни грешка са именно безкрайните регулаторни правилници и условия.

        По изброените показатели сме само след Русия, където да убиеш или пребиеш журналист си е като да си купиш водка от супермаркета. Политковская и Литвиненко са само най-ярките жертви. На второ място е отбелязан примера с Красимир Гергов, който от шофьор на УБО израства до най-влиятелния рекламен бос, обвинен включително в даване на подкуп от почти половин милион лева. Да сте чели в някои от медиите за това?  В крайна сметка не е пропуснато, че в България „има тотална цензура на рекламните отдели”.

 Намесата на политици и цели партии в медийната регулация са следващия пункт , по който сме наредени до Северна Корея и Туркменистан. Следващият драстичен пример са крупните покупки на няколко вестника и телевизии от страна на свързаните с ДПС Ирена Кръстева и сина и` Делян Пеевски, без да има санкция от структури като комисията по конкуренция, например. На сериозна критика е подложена и търпимостта на медийните шефове към бившите структури на комунистическите тайни служби. Отново ни е напомнено, че маса средства за информация са спестили коректните списъци с подлежащите на проверка журналисти пред комисията по досиетата.

Специално внимание са ни обърнали за безпрецедентния медиен комфорт, който се осигурява на президента, премиера и някои видни олигарси.

Не са пропуснати от „Репортери без граници” перманентните превъплащения на българските журналисти в пиари на държавни и общински служби като пряка възможност за корупция. Защото тук има някакво криво разбиране за характера на тази професия. В белите страни пиари са хора, които умеят да анализират процесите, най-често са шефове на екипи за прогностика, нещо като обществени и политически менажери, въобще анализатори от най-висок клас. Докато тук всеки податлив непрокопсаник може да се обяви за”PR”, ако има кой да му плаща.
Освен докладите на европейската комисия в първите месеци на годината ще чакаме с интерес и доклада на „Репортери без граници” за свободата на словото в се очертава в класацията им да сме след 100-то място. Пак добре, че няма да сме съвсем на последно.

            Неяснотата около собствеността на медиите и действията на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу някои издания са основните мотиви за падането на България до 102-то място в най-новия рейтинг на "Репортери без граници“ за свободата на словото. Това поясни ръководителят на отдела за Европейския съюз и Балканите в организацията Антоан Ери.

"Втората причина е положението в банковия сектор, който премина през сериозни трудности и доверието в него беше подкопано доста зрелищно до такава степен, че да бъде застрашен изцяло. "Радваме се, че имаме диалог с КФН - и тя има право да се защити, както и медиите, така че ще чуем нейните аргументи. Засега обаче оставаме твърдо на нашите позиции и сме почти сигурни, че отговорът ни ще бъде подобен на прес комюникето, което публикувахме по-рано“, твърди представителят на Репортери без граници.

"Във Франция, например, има икономическа концентрация на медиите, която е много голяма в някои региони. Има и конфликт на интереси между собственици на медии, политици и журналисти. В България обаче тези проблеми стигат до такива мащаби, при които медиите наистина са загубили много от свободата си и то от икономическа гледна точка. А медиите са  общо благо, което всички трябва да закриляме, защото без свободни медии няма демокрация“, заяви Ери.

            Въобще в изборната година страната ни влиза като рекордьор по зависимост на медиите и няма никакви изгледи скоро да се отлепим от дъното, защото тук като никъде другаде олигархията си създаде медиен и обществен комфорт.